Скенер 1D4C00 взе чашата на 1D45C3 и каза:
— Хората вярват, че като пиеш от чашата на друг, ще научиш тайните му. Винаги съм искал да знам тайните на Главният секретар. Сега мога да науча поне тайните на двойника му.
Скенерът отпи и се замисли.
— Вероятно трябва не само да научиш, но и да разбираш чуждите тайни. Но водката бе хубава.
Това беше добър повод да поръчат по още една.
Спряха пред вратата на стаята.
— Не мога ли да се прибера в жилището си? — попита 1D4C00.
— Засега не.
— Нали избрах Restore?
— Има технологично време за задействане на Сървъра.
— Кога ще мога да се върна в жилището си? И във видеопаметта?
— Ще разберем това утре, след съвещанието на Управителния съвет.
— Значи, ако отида на това съвещание и дам показания, ще ме възстановите? Такава ли е сделката?
— Нещо такова. Но, драги ми 1D4C00, аз лично бих отишъл на съвещанието поради още една много важна причина. Във файла с двойниците на Главният секретар на последно място сте вписан вие.
— Аз съм вписан като двойник на Главният секретар?!
— Евентуален двойник.
— Тук вече прекалихте! Той е чернокож! И по-стар!
— Казвам ви какво знам от много авторитетен източник. Ако не вярвате, утре можете сам да попитате Главният секретар.
— Ей, явно много ви трябвам!
— Така е. Утре ще ви взема оттук в девет сутринта. Наспете се добре.
Скенерът отключи вратата, отвори я и му пожела лека нощ.
Съблече костюма и ризата и внимателно ги постави на облегалката на стола. Утре скенерът сигурно ще му донесе костюм, но за всеки случай трябва да пази този. Щом ще се явява пред Управителния съвет, нека да е спретнат, ако изглежда като подгонено животно, по-вероятно е да се отнасят с него като с подгонено животно. Макар че ако изглежда като джентълмен, може и да не се отнасят с него като с джентълмен, а като с подгонено животно.
Легна по бельо върху леглото и се загледа в тавана.
Управителният съвет. Най-вероятно са група надути празноглавци. Беше ги мяркал в новините, но никога не им обръщаше внимание. Защото са група надути празноглавци.
Няма начин да не отиде. Скенерът ще дойде, любезен и свеж, ще го хване с желязната си ръчичка и ще го отведе там, където трябва да го отведе.
Може да мълчи. Никакво съдействие. Да правят, каквото искат, обаче той не участва.
Виртуалният му компютърен екран се активира. Беше без обичайните прозорци, изпълнен бe с картина от бараката на дядо Матей. Явно хакерът седеше пред един от компютрите на голямата маса, гледаше в екрана му и тракаше по клавиатурата за да настрои образа. Камерата очевидно бе поставена върху монитора му, зад гърба на хакера се виждаха Ячко и Шефа, които с интерес наблюдаваха действията му.
Дядо Матей явно стана доволен от резултата, защото избута встрани клавиатурата и впери очи в камерата.
— Здрасти, новобранец — каза той.
Отзад Шефа се ухили и му помаха с ръка, Ячко го загледа хищно.
— Из Мрежата се носи слух, че утре ще даваш показания пред Управителния съвет.
— Още не съм решил дали да отида.
— Вече е решено.
— Мога да откажа.
— Това нито е възможно, нито е нужно. Иди. Отговори на въпросите им. И за да не се чудиш какво да говориш, ще ти дам един съвет — говори истината.
— Зависи какво ме питат.
— Каквото и да те питат. Ти знаеш това, което трябва да знаеш, затова говори смело. Разбрахме ли се?
Пикселът кимна.
— Добре, новобранец, утре ще стискам палци за теб.
Хакерът се облегна назад в стола си, Шефа се намъкна пред него и набута лице в камерата, така че то изпълни целия екран.
— Как си, братче? Липсваш ми! Успех утре! Не им се плаши на големите клечки, пълен въздух под налягане са!
Шефа се отдръпна, хакерът придърпа към себе си клавиатурата, но Ячко го спря:
— Чакай, дядо Матей! — той впери жестоки очи в камерата и процеди през зъби — Ако утре объркаш нещо, ще се разправяш с мен! — и го заплаши с юмрук.
— Е, де! — Шефа пак навря олисяващата си глава пред камерата — Не го слушай! Неговата го храни с кървави пържоли за да трупа мускулна маса и съвсем е оскотял!
Шефа му намигна, за миг лицето му замръзна на екрана, след което връзката се разпадна и виртуалният компютърен екран на 1D4C00 се деактивира.
Кабинетът бе просторен като жилище, от което са конфискували мебелите.
Около продълговата маса се надуваха десет баровци, от тях 1D4C00 познаваше само шефа на видеопаметта. Единайстият бе Big Boss, изглеждаше съвсем като по новините. Той седеше на пластмасов стол по-встрани, до стената и най-вероятно бе активирал виртуалния си компютърен екран, защото очите му мърдаха насам-натам. Третият отляво на масата страшно приличаше на 1D45C3 (вариантът му с коса от последната им среща), но най-вероятно това бе истинският Главен секретар.