— По-скоро Ячко има нужда…
— Оставете го този Ячко засега. Разкажете ни за Шефа.
1D4C00 се замисли.
— Шефа си почива — каза той. — Мисля, че основната му цел в живота е да не работи повече.
— Какво е работил преди да отиде при хакерите?
— Не зная.
Oldfish извъртя големия плазмен монитор върху бюрото си така, че да го виждат всички. Натисна клавиш на клавиатурата и върху монитора се появи снимка на Шефа, само че избръснат, подстриган и сресан, а костюмът му бе чист и изгладен.
— Познавате ли този човек? — попита Oldfish.
Той бързо огледа членовете на Управителния съвет. Всички бяха заболи очи в екрана. Главният секретар бе озадачен. Главният счетоводител също. Очевидно и двамата мислеха бързо. Останалите се наслаждаваха на увисналия във въздуха въпрос.
— Питането ми е към вас, пиксел 1D4C00.
Разбира се, че го познаваше. Като лице. Но кой е? Приличаше на 1D45C3 в ролята му на двойник на Главният секретар. Костюмът беше като на Шефа. Който приличаше на пиксел 1D45C3.
— Не съм сигурен…
Oldfish щракна клавиш на клавиатурата и чрез морфинг снимката се промени — косата се удължи и разроши, лицето брадяса, костюмът се измачка и замърля.
— А сега?
— Това е Шефа.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— В интерес на сигурността от този момент съвещанието се засекретява. Благодаря ви, пиксел 1D4C00, моля, изчакайте при секретарката.
Пикселът седна на големия кожен диван до скенер 1D4C00.
— Желаете ли кафе, чай, разхладителни напитки? — попита секретарката на Oldfish.
— Не, благодаря.
— В такъв случай изчакайте тук — каза тя с тон, който подсказваше, че за неопределено време ставането от дивана не е здравословно.
Двамата кимнаха.
Докато секретарката вървеше към бюрото си, 1D4C00 тайно я проследи с поглед. Въпреки садистичното излъчване и стоманобетонния вид, в тази жена имаше някаква разновидност на сексапил. Поне би било интересно да се разбере дали в леглото дава високи и ясни команди или напътства партньора си с камшик.
Секретарката седна на стола си, постави длани върху бюрото, впери сиви очи напред и замръзна в секретарския еквивалент на йогистката поза „лотос“.
Пикселът се зачуди в тавана ли да се загледа или в пода.
— Просто се отпуснете — обади се скенерът. — Почивайте си, доколкото ви е възможно.
1D4C00 се облегна назад и се отпусна, но мозъкът му превърташе непрекъснато казаното пред Управителния съвет.
— Как беше вътре?
Пикселът сви рамене.
— Вътре винаги е така, драги ми 1D4C00.
Скенерът също се отпусна назад.
Тримата чакаха.
Погледите на всички бяха отправени към Oldfish, но вниманието им бе насочено към реакцията на Главният секретар.
Щом вратата на кабинета се затвори зад гърба на пиксела, той каза:
— Интересен казус.
Членовете на Управителния съвет извърнаха глави към него. Бяха готови да го изслушат с внимание.
— Този човек прилича на мой двойник.
— Той е ваш двойник — каза Oldfish. — Бивш.
— В такъв случай не разбирам как е попаднал при хакерите. Да не би да е изпратен със специална мисия без да бъда уведомен?
— Знаете, че това е невъзможно.
Главният секретар усещаше, че са го метнали в блатото. Чудеше се коя посока да избере за да се измъкне.
— Явно ти… вие знаете как е попаднал там? Осведомете ни, Oldfish.
— Този човек е от резервните ви двойници. Прикритието му е било дилър на е-борсата. Бил е добър дилър и перспективен двойник, но един ден е загинал при бомбен атентат в метрото. Това е първият убит ваш двойник.
Главният секретар набързо прехвърли през ума си убитите двойници. Бе преглеждал досиетата им много пъти и ги знаеше почти наизуст.
— Очевидно има някаква грешка. Сред убитите двойници няма е-дилър.
— Инцидентът с него е станал преди половин година. Няколко месеца по-късно започна черната серия от убийства на двойници на Главният секретар.
— Има ли данни за връзка между тях? — попита шефът на рекламата.
— Според анализаторите от AntiVirus Scaner System има. Хипотезата им е следната: двойникът, известен по-късно като Шефа, се свързва с хакерите и срещу ценна информация, която може да им даде, купува изчезването си. Хакерите правят бомбен атентат, двойникът е сред безследно изчезналите, заживява нов живот извън закона.
— Това би било вярно, ако двойникът разполагаше с ценна информация. Само че този е-дилър не е знаел нищо съществено, което да изтъргува.
— Не е знаел, ако наистина е бил двойник.
Главният секретар усети как тинята докосва брадичката му.
— Какво имаш предвид, Oldfish? — удобно попита диетологът.
— Преди половин година двойникът организира своето преминаване при хакерите, но при бомбения атентат изчезва не той, а истинският Главен секретар.