— Колеги, моля който подкрепя този кандидат за поста Главен секретар на Града да гласува.
Oldfish обходи с поглед присъстващите. Всички гласуваха.
— Благодаря ви. Позволете ми от името на Управителния съвет да поздравя нашия нов колега. Честито, господин Главен секретар!
Вторият, който стисна ръката на новия Главен секретар бе Главният счетоводител.
Oldfish се бе облегнал назад в удобния си стол зад бюрото. Кабинетът му бе празен, но в него сякаш продължаваха да кънтят репликите от отминалото заседание.
Чувстваше мозъка си като консервена кутия, издържала седем рунда срещу професионален боксьор тежка категория. Имаше нужда от глътка чисто уиски. И най-вече от масаж, дълъг и подробен. Но преди това имаше да свърши още нещо.
Той натисна бутона на старовремската разговорна уредба на бюрото си и каза:
— Нека да влязат.
Затвори очи, вдиша дълбоко и после бавно издиша въздуха.
Вратата на кабинета му се отвори. Влязоха пиксел 1D4C00 и скенер 1D4C00.
Oldfish стана и радушно тръгна към тях.
— Заповядайте, герои мои! — той стисна ръката на скенера — Градът няма да забрави направеното от вас!
— Просто си върша работата.
— Не, вие извършихте чудеса! — шефът на Управителния съвет се обърна към пиксела — Вие също се представихте блестящо. Приятно удивен съм от хладнокръвните ви действия в една така рискована за вас ситуация.
— Какво стана с Шефа?
— Вие го харесвате? Навярно имате основания за това. Той остава при хакерите, една атака срещу тях в този момент не е препоръчителна.
— Той не е лош човек. И не би навредил на Града.
— Напълно е възможно да е добър по душа. Но това не значи, че не може да причинява зло.
— Мисля, че го опознах и гарантирам…
— Упорит сте! — прекъсна го Oldfish — Вие сте роден копой. Извинете грубата дума, но тя е най-точната. Харесвам хората, които гонят до дупка целта си. Градът се нуждае от вас. Предлагам ви работа при мен.
— Аз съм пиксел.
— Искате да попълвате по цял ден безсмислени доклади? Не ми се вярва да го правите пак, вие вече усетихте тръпката на преследването. Но изборът е ваш. Обмислете предложението ми, не бързайте, вратата е отворена.
Oldfish още веднъж топло се ръкува с тях и те си тръгнаха.
Двамата седяха на бара, пиеха ледена водка и слушаха момичетата от вокалната група, които изпълняваха акапелно старовремското парче „Fragments in the drive“.
— И откъде ми дойде това чудо на главата? — каза пиксел 1D4C00.
— Това е основният житейски въпрос — отговори му 1D45C3. — За съжаление няма доказано верен отговор. Аз смятам, че древните гърци са най-прави. Техните богове са седели на Олимп и са си правели номера един на друг, използвайки хората. Винаги има едни индивиди, които за удобство наричам „древногръцки богове“. Те седят в палатката на вожда или в замъка на хълма, или в кулата на Управителния съвет и гледат как да се прецакат един друг, използвайки хората. Ти беше пионка в тяхната игра, новобранец. И което е най-важното, продължаваш да си пионка.
— Ами ако се изнеса при хакерите?
— И там пак ще си в играта. Ако искаш иди в някой хималайски манастир, пак си вътре.
— На теб харесва ли ти да си пионка?
— Интересно ми е. Освен това мисля, че не съм пионка, аз съм нещо по-така, офицер сигурно.
1D4C00 се сети, че онзи е ченге и не му възрази. Гаврътна последната глътка от чашата си, поръча по още една водка и каза:
— Наистина ли Шефа е Главният секретар или е двойник?
— Няма значение, той вече е никой, Градът има нов Главен секретар.
— Щом няма значение, защо беше нужно това разпознаване?
— Защо Oldfish ходи всяка последна събота на месеца да раздава сандвичи на маргинализирани граждани в църквата на Програмистите от безкрайния цикъл? Защото такива са правилата на играта.
— Аз Шефа го познавам. Той не може да убива, той по цял ден лежи и мързелува.
— Може да не убива лично, но да дърпа конците. Да наредиш да убият някого също е убийство. Между другото, като заговорихме за убитите двойници и се сетих — ти знаеш ли, че беше включен в списъка с двойниците на Главният секретар?
— Чух я тази глупост. Обаче аз не приличам на него. И освен това съм бял.
— Една операция за избелване на кожата, няколко леки корекции на лицето и готово, най-доброто прикритие на Главният секретар е като белокож пиксел. Интересното за теб е какво би се случило с истинския пиксел при този вариант.
— Ще изчезне.
— В буквалния смисъл, физически, а Главният секретар ще заеме твоето място.
— Защо? Нали Шефа е искал да дестабилизира града за да оглави Управителния съвет?