— Вариант за бягство ако работата не стане. Ти си бил неговият спасителен пояс. Става напечено, той заема твоето място, Главният секретар изчезва, търсят го, не го намират, избират нов и цялата система от двойници се сменя. Онзи ще поработи известно време като пиксел и когато нещата утихнат, ще се вдигне нанякъде — в някой град-казино в Хималаите или на скандинавските плажове, за да си харчи парите на спокойствие. Между другото открихме няколко негови анонимни сметки в китайски банки.
— Как разбрахте, че са негови като са анонимни?
— Имаме си начини. Новобранец, ние ти спасихме живота като разобличихме навреме Главният секретар, тъй че дължиш услуга на Oldfish.
— Искаш да приема предложението му?
— Аз бих го приел.
1D4C00 взе от кутийката на бара клечка за зъби и погледна дръжчицата й — на нея имаше три точки. Многоточие. Нещо премълчано? Очаквайте продължение?
1D45C3 викна барман #15 за да поръча по още една водка.
— Готово, господине! — каза масажистката.
Тя го покри с чаршаф и си тръгна.
— Благодаря ти — каза й Oldfish и се загледа след нея.
Някой път непременно ще й скочи… Доспа му се…
В стаята влезе иглотерапевтът.
— Добъл ден, господин! — каза радушно той.
— Здрасти — промърмори Oldfish и се разсъни. После се сети — Чакай, не бяха ли десет сеанса?
— Десет за да отказе цигали. Ваша зена казала осте десет за да не цука чуздо!
— Какво?!
— Така казала! Няма стласно! Ляга по колем да боцка-боцка!
— Ама как така… — изведнъж се сепна — Къде ще забиваш иглите?!
— Има си тоцки! По клака, лъце, глава! Ляга по колем, моля!
Китаецът заби първата игла и Oldfish стисна зъби за да не изпъшка.
— Цука-цука, а? — каза китаецът и заби втората игла.
Oldfish успя да не изпъшка.
— Няма цука цуздо! — каза китаецът и заби третата игла. — Цука цуздо — не!
За да издържи на гнусната болка Oldfish започна да мисли за приятелката си. Припомни си малките й, нежни гърди… Тънкият кръст… Колко е гъвкава… Сети се, че така може да се повреди, ако свърже момичето с болката. Бързо я махна от главата си и започна да мисли за жена си…
— Стои милно и цака, моля!
Китаецът седна на стол в ъгъла и май заспа.
Oldfish отпусна изтръпналото си тяло.
Новият Главен секретар изглеждаше управляем. Засега. Старият също беше управляем в началото, но после реши той да дърпа конците. И това му изяде главата. Oldfish бе наблюдавал стотици кариери и най-честата грешка бе точно тази — да се опитваш да дърпаш конците, докато друг ги държи. В този живот си има ред — за да плюеш от високо, първо трябва да се качиш горе. Иначе като подадеш глава, някой над теб може да те препикае.
Никога няма да се умори да гледа как другите се провалят. И да оцелява. Трети мандат е Председател на Управителния съвет. Ще направи всичко възможно да изкара поне още три. Това ще е рекорд. Предишният Председател изкара пет мандата преди Oldfish да му уреди тържественото пенсиониране…
— Готово, господин. Моля не мълда!
Китаецът ловко махна иглите и намаза кожата му с ароматно масло, което приятно го затопли. Покри го внимателно с чаршаф.
— Моля, господин, нека сега поспи. И няма цука цуздо!
Oldfish затвори очи и заспа.
Дядо Матей тракаше по клавиатурата без много-много да поглежда в екрана на монитора. До стола му стърчеше Шефа и чакаше. Зад тях Ячко помпаше бицепси с две бирени бутилки, пълни с вода.
Хакерът се намърда в скоростния информационен канал, оттам се шмугна във видеоканала на AntiVirus Realtime Auto-Protect System и започна да пресява данните от охранителните камери.
Откри го в коридор Р104, недалеч от ъгъла с коридор S19. Крачеше, елегантен и замислен, а в ръката си държеше червена роза.
Дядо Матей се завъртя на стола си към съседния компютър, който бе постоянно включен към Сървъра и активира виртуалния компютърен екран на 1D4C00.
Както си вървеше, пикселът се закова на място. Крачещите зад него избегнаха сблъсъка и започнаха да го заобикалят от двете страни.
Хакерът се усмихна към уебкамерата върху компютъра си и каза:
— Здрасти, новобранец! Премести се към стената, че така правиш впечатление като муха в бира.
1D4C00 отиде до стената и застана нелепо.
— Стресна го, дядо Матей — каза Шефа и подвикна — Не се стряскай, мой човек, ние сме!
— Добре поне, че не застана с лице към стената! — обади се Ячко.
— Не стой там като препил с формалин, ами се прави, че търсиш нещо по джобовете си!
— Ама не прекалявай да не те съдят за джобен тенис на публично място!
— Трай малко, Шефе! Новобранец, как си след щастливия финал?
— Финалът явно е щастлив, но дали и за мен? — проговори 1D4C00.