— Какво повече искаш?! Жив си, здрав си, герой си и имаш примамливо предложение. Между другото, добре ще е да го приемеш.
— Защо, дядо Матей?
— Още един наш човек около Oldfish никога не е излишен.
— Той просто иска да ми затвори устата.
— Дори и така да е, пак ни трябваш.
— Излиза, че съм много ценен човек, щом трябвам и на вас, и на тях!
— Използвай момента, новобранец, утре може и да не е така!
— Абе, ей! — намеси се Ячко — Какво се пазариш?! Кой те спаси като те гонеха свинете, а? Чий хляб яде и чия ракия пи като невидял, а?
— Стига, Ячко! — Шефа впери поглед в уебкамерата — Мой човек, прави каквото ти казва дядо Матей, досега който го е послушал, не е сбъркал.
— Хайде, време е да прекъсвам…
— Чакай, дядо Матей! — спря го 1D4C00 — Шефе, вярно ли е всичко това, което казаха за теб?
— Кое всичко?
— Доста е, някой ден ще ти го разкажа.
— Значи някой ден ще ти отговоря.
Връзката прекъсна.
Пиксел 1D463F бе облечена в голяма бяла псевдопамучна фланелка, която й стигаше до средата на бедрата. Отпред на фланелката пишеше „Мога да мъркам, мога да хапя.“ Отзад пишеше „Беше предупреден.“ На краката си бе обула шарени чорапи от изкуствена камилска вълна.
Докато отиваше към вратата активира виртуалния си компютърен екран и отвори прозореца на охранителната система. Пред вратата на жилището й стоеше пиксел 1D4C00. Тя спря. Виждаше го от четири гледни точки — отляво, отдясно, отзад и отпред. Беше той. И носеше червена роза. Стоеше пред вратата й, а зад гърба му течеше оределият в този късен час поток от минувачи.
Дали трябва да му отвори? Тя понечи да се свърже с адвоката си, но спря. Деблокира защитата, затвори виртуалния си компютърен екран и отвори вратата.
1D4C00 се стресна.
— Здравей — каза й той.
Тя мълчеше. Той й подаде розата. 1D463F я взе и я помириса. Въпреки, че сега бяха модерни изкуствените цветя с неутрален аромат, получен вероятно от смесването на миризмите на дъвка, шампоан и убита с бомба риба, тази роза ухаеше на роза.
— Получи ли имейлите ми?
Тя отстъпи навътре. Той влезе, затвори вратата и когато пак се обърна към нея, разбра, че сега ще става, каквото има да става.
1D463F постави розата при люляка във вазата върху масата.
Тръгна към леглото, като пътем съблече фланелката и я пусна на пода.
Мускулите на бедрата й се изпъваха като корабни въжета пред идващия ураган.
Завивката върху леглото й бе зелена поляна, покрита с безброй бели маргаритки.
Тя легна върху поляната.
Очите й блестяха безсрамно.
Гърдите й стърчаха гаменски.
Пъстрите чорапи я правеха още по-гола.
Пикселът почуства, че отиде ли там, може и да не оцелее. Той вече знаеше какво означава „страшна като войнство със знамена“ (Песен на песните, 6:4)
— Какво чакаш? — каза му тя с променен глас.
1D4C00 плонжира в леглото и цвилейки я облада.
Внимание! Този текст е написан под непрекъснатия мониторинг на Американската асоциация за хуманно отношение към компютрите и софтуера (ААХОКС). Нито компютри, нито периферия, нито софтуеър са унищожени, повредени или малтретирани по време на работата над тази книга.
Благодарности:
Благодаря ви, благодаря ви много, че прочетохте тази книга.
В този толкова значим за мен момент, когато предстои да поставя последната точка в текста, искам да благодаря и на хората, които населяват моя свят:
Благодаря на моите родители. Без тях света нямаше да го има за мен.
Благодаря на съпругата ми. Без нея светът нямаше да е толкова хубав.
Благодаря на дъщеря ми. Без нея светът нямаше да има смисъл.
Благодаря на приятелите ми. Без тях светът нямаше да е толкова интересен.
Благодаря на всички останали. Без тях светът нямаше да е така непредсказуем.
А ето я и споменатата по-горе последна точка.
Тази книга може да се разпространява свободно. Посетете http://veselbg.blogspot.com/ ако предпочитате да я прочетете на хартия или да я подарите на някого с автограф на автора, или ако книгата ви е харесала и искате да платите сума по ваш избор.
Благодаря
Весел Цанков
Весел Цанков
ПИКСЕЛ
българска
София, 2008
ИК „Георгиев и дъщеря“
http://veselbg.blogspot.com/
© Весел Цанков, автор
Още книги от същия на http://veselbg.blogspot.com/