Влезе секретарят на Главният секретар.
Външно — спокоен. Вътрешно — като заек на артилерийски полигон по време на учебни стрелби.
— Добър ден, господине — каза секретарят.
— Здравей. Слушам те?
— След обедната петминутка дойде в кабинета си замислен. Петдесет и четири минути по-късно ме извика при себе си за да му помогна с компютъра. Видя ми се тревожен. Но той винаги е такъв когато трябва да работи с компютъра си. Помогнах му да намери файла с двойниците си и го оставих да го преглежда. Вика ме още два пъти. Първият път не можеше да реши кое да избере — Yes/No/Cancel. Верният избор бе Cancel и аз го направих вместо него. Вторият път пожела чаша портокалов сок с кофеин. Изстисках два добре узрели портокала и добих малко повече от двеста милилитра сок. Добавих един милиграм кофеин и му отнесох сока, но той пожела да прибавя още един милиграм кофеин.
— Какво крои?
— Цял следобед на компютъра му бе отворен файлът с двойниците. Още два пъти му носих портокалов сок с кофеин. Вечерта бе като болен от малария. Отново пожела сок, но успях да го убедя да изпие чаша мляко. В 19:48 се срещна с любовницата си. Вечеряха на свещи. Главният секретар почти не хапна. Имаха любовна нощ.
— Как беше той?
— Вторият път не можа. Заспа призори.
— Какво крои? Твоята хипотеза?
— Обезпокоен е. Губи седми двойник. Предполагам, анализира кой ще е следващият, но всъщност се мъчи да разбере кой го напада.
— А не е ли той в дъното на всичко това?
— Инсценировка? Не ми се вярва, господине.
— Но е възможно.
— Напълно е възможно.
— Добре. Още нещо да ти е направило впечатление?
— Критериите, по които търсихме файла. „Двойник“, „убит двойник“ и „двойник 1D4C00“.
-1D4C00? Сигурен ли си в името?
— Моля ви, господине…
— Добре. Какво ми носиш?
— Файлът с двойниците след последните корекции, нанесени от него.
— Благодаря. Градът няма да забрави помощта ти.
— Господине, мога ли да добавя едно лично мнение?
— Слушам те?
Секретарят за миг събра мислите си. Oldfish го гледаше със скрит интерес. Ако можеше да се каже, че той има някакво хоби, то това бе наблюдението на всякакви образи от бюрократичната система на Града.
— Като човек, който почти непрекъснато е с Главният секретар, трябва да споделя, че той губи почва под краката си. Тревожен е. Разконцентриран. Мисли непрекъснато за себе си. Това е човешко, предвид атаката, на която е подложен. Случайна ли обаче е тя? Един успешен Главен секретар ще бъде ли атакуван? И преди всичко — Градът има нужда от цялата административна енергия и организаторски умения на Главният секретар. В момента не ги получава. Въпросът е дали не е време сегашният Главен секретар да се оттегли в заслужен отдих, за да отвори път на някой млад, енергичен, знаещ и можещ професионалист, който години наред е наблюдавал отблизо работата и я познава в детайли?
Oldfish перверзно помълча няколко секунди. Секретарят го гледаше в очите.
— Интересен въпрос. В момента обаче той не стои на дневен ред. Ако събитията се развият благоприятно за Града, тогава би могло да бъде зададен високо и категорично. И да получи благоприятен отговор.
— Благодаря ви, господине.
Секретарят му даде оптичен диск и си тръгна.
Oldfish прибра диска в джоба си и се загледа в плаката.
Oldfish премяташе из пръстите си дървеното кубче и гледаше екрана на компютъра си, където бе заредил файла с двойниците на Главният секретар.
Всъщност това бе не просто списък с имена, адреси и кратки характеристики на най-различни хора, а по-скоро дневник, в който Главният секретар записваше мисли, впечатления, проекти и различни бележки по най-разнообразни поводи, често пъти само с една дума или с недовършено изречение. Oldfish успяваше да се оправи в тази плетеница, това бе нещо като решаване на кръстословица, кръстосана с пъзел, толкова приятно и много по-полезно.
От последния път, когато бе преглеждал файла, имаше доста поправки. Oldfish създаде нов файл и започна методично да ги копира там.
Като приключи, отиде до бара, сипа си един пръст малцово уиски и два пръста леденостудена пречистена вода и пак седна пред компютъра. Зачете се, като от време на време отпиваше миниатюрни птичи глътки.
„Я помислете дали да не се преборим за по-висока енергийна квота.“ Това беше реплика на Big Boss във вчерашната следобедна петминутка. Защо я е записал? Облегна се назад в стола и започна да си припомня това заседание. Нямаше нужда да поглежда в протокола, имаше очи като охранителни камери и памет, услужлива като гейша.