Big Boss: „Я помислете дали да не се преборим за по-висока енергийна квота.“
Шефът на захранването си разглежда маникюра и клати глава утвърдително.
Главният секретар поглежда Главният енергетик, сдържа се да погледне Главният водопроводчик, премисля бързо.
Главният счетоводител: „Ще трябва да преценим допълнителните разходи за екология.“
Значи — какво? Главният водопроводчик и Главният енергетик са се сдушили. По-висока енергийна квота значи по-висока субсидия за енергетиката. Енергетикът пък ще подкрепи изграждането на втори отходен тръбопровод. Главният секретар обмисля как да намаже от комбината им. Неговият човек ги подсеща, че има как да им направят сечено, ако не се съобразяват с тях. Къде в тази комбина да се намърда Oldfish? Ще трябва да помисли.
Какво още е драскал онзи във файла?…
Чернова на реч. Oldfish я прегледа набързо. Нищо интересно, откриване на някаква болница, но няколко пъти се споменава за „ново мислене“. За ново мислене обикновено се отваря дума в предизборна кампания. До изборите обаче има време. Значи очевидно някой го е засърбял задникът да седне в шефския стол и вече открито мъти водата. Няма да го огрее.
Ето и кратки характеристики на членовете на Управителния съвет. Oldfish усети приятно вълнение, наслади му се за секунда, отпивайки от чашата си и се зачете.
„Председателят на управителния съвет. Змия.“ Защо пък точно змия?! Oldfish би се определил като котка — когато я галиш, кротува, когато я дърпаш за опашката — драска. От теб зависи каква да е котката. Сега пък змия… Но така го вижда онзи, значи трябва да се съобрази. Трябва да му разруши схемата. Да удари с лапа като лъв. Да се свие като заек. Да размаха опашка като куче. Ще помисли за това.
„Главният водопроводчик. Груб победител.“ Елементарно. Би могъл да се постарае повече в определението. От друга страна гениалното обикновено е просто. Груб победител. Всеки обича да е с победителите. Колкото и да е абсурден на пръв поглед този вариант, трябва да внимава Главният секретар да не се сдуши с водопороводчика.
„Главният пиксел. Куку.“ Тук мненията им съвпадат. Обаче това куку е един глас в Управителния съвет. Ще трябва да внимава онзи да не го прилапа.
„Главният счетоводител. Тръбата.“ Така. Значи Главният секретар е надушил нещо около тръбата, с което трябва да се занимае неговата кучка. Счетоводна ревизия на проекта? Експертно мнение за финансовата ефективност? Нещо, с което да държи Big Boss изкъсо? Бързо трябва да разрови и да действа преди онзи.
„Главният диетолог. Гарнитура на водопроводчика.“ Така е.
„Главният промоутър. Куче на Oldfish.“ Е, чак пък куче…
„Шефът на дъното. Честотата.“ Разбира се, тактовата честота на дъното! Колкото е по-висока, толкова е по-голям бюджетът им! Ще го предложи той. Дали на съвещание или да поговори на четири очи с шефа на дъното? Ще трябва да помисли.
„Шефът на твърдия диск. Обем.“ Елементарно. Освен ако не смята да предложи пълен ъпгрейд на Сървъра. Но това значи, че подготвя концепция, предложи ли я, това ще бъде открита заявка за властта в Управителния съвет. Ще трябва да побърза.
„Шефът на периферията. Доказателства?“ Значи търси начин да я хване покрай контрабандата. Може би трябва да я защити, като същевременно й покаже под масата доказателствата, които той самият държи в ръкава си?
„Шефът на захранването. Пие.“ А така. Защо той не знае това? Или е нещо ново? Ще трябва да срита тайните служби да действат.
Хубава компания са, няма що.
Oldfish отпи от уискито и хвърли поглед към списъка на двойниците. 1D4C00 го нямаше сред тях. Нямаше го и сред резервните двойници. Беше последен в списъка на евентуалните двойници. Защо точно той се върти в главата на Главният секретар?
Oldfish отиде до барчето, наля си два пръста уиски и един пръст леденостудена пречистена вода, върна се на стола си, запали цигара, а мозъкът му бе зает като мравка в захарница.
Шефът на видеопаметта си духаше носа. Това просто действие при него бе разработено до сложен акт, щедро разположен във времето.
Oldfish търпеливо го наблюдаваше. В досието на Главният пиксел пишеше, че има алергия към всякакъв вид прах. Шефът на управителния съвет обаче бе убеден, че това е удобен повод да демонстрира скъпата си колекция от носни кърпи. В момента бе разгънал карирана светлосиня кърпа от естествен памук и тръбеше с нос като зациклил виртуален тромпетист.
Шефът на видеопаметта бе христоматиен кретен. Най-верният алгоритъм за общуване с него бе по метода на китайската капка — за да се получи нужната информация или реакция му се задава един и същи въпрос достатъчен брой пъти докато нервните импулси успеят да си пробият път по вярната последователност от неврони. Oldfish обаче знаеше, че не бива да го подценява. Първо — бе подозрително праволинеен в кретенията си. Второ — бе оцелял 68 години начело на видеопаметта и бе най-дългогодишният член на Управителния съвет. Oldfish с удоволствие си спомни един момент от петминутка на Управителния съвет: