Сега вече умирам от страх. Хуквам към бараката на нощния пазач. Той не ми вярва. Налага се да го завлека насила до Пилето. Пазачът повиква линейка. Линейката идва и откарва Пилето в болницата.
Оставам сам, с торбата с гълъбите. Никой не ми обръща внимание. Санитарите дори не ми повярваха, че той е паднал от резервоара; мислеха, че ги лъжа. По пътя към къщи се отбивам до гълъбарника да оставя гълъбите. Мотая се там известно време. Смърт ми е да се прибера у дома. Случи ли се нещо такова, всичко друго отпада, колкото и да ти се е струвало важно.
Пилето се потътря към двете нули в ъгъла да кенза. В клозета няма ни дъска, ни дявол. Не става за усамотение. Господи, какво отвратително място за човек като Пилето.
Обръщам се. Оглеждам коридора от единия до другия край и в тоя миг санитарят или пазачът, или дявол го знае какъв е, ме забелязва. Сигурно е гадна работа да шляпаш нагоре-надолу по коридора и да дебнеш какво правят лудите.
— Как е той?
— Отиде да кенза.
Тоя тип наднича към килията. Може би му доставя удоволствие да гледа как някой кенза. Възможно е да е временно луд. Питам го дали е цивилен. Тия тук не можеш да ги различиш — всички носят бели мантии. Може да е офицер, знам ли го? В болницата никога не можеш да ги разбереш. Отговаря ми, че бил ПеСе. Отначало помислих, че се опитва да се представи за командуващ офицер. Но се оказа, че ПС означавало противник по съвест, ще рече, противник на избиването на хора. Работел в тая болница почти от началото на войната.
— Ти няма ли да отиваш на обед? Всеки случай, аз трябва да го нахраня.
— Какво искаш да кажеш, той не може ли сам да се храни?
— Не може. Не кусва нищо. Иска да го хранят. И аз трябва да му давам с лъжица. Но той не е като някои други, не ми създава главоболия. Клечи си и аз само му пъхам в устата.
— Господи, той наистина е откачил! Да не ще да се храни!
— Неговото е нищо. Има един отсреща, който не ще да носи никакви дрехи. Само клечи насред килията като твоя приятел, но опита ли се някой да влезе, той се изсира в шепата си и го замеря с лайна. Иди, че го храни такъв. Това отделение е зоологическа градина, а не болница.
Той поглежда в килията. Поглеждам и аз. Пилето си е свършил работата, Сега клечи на пода, почти на същото място — като гълъбите след отминаването на влака. Санитарят Идва с поднос храна. Взема ключа, отваря вратата и влиза. Казва ми да остана навън. После кляка до Пилето й започва да го храни. Не вярвам на очите си. Пилето приплясква с ръце, сякаш са криле — също като малко гълъбче, когато го хранят. Санитарят ми хвърля един поглед и свива рамене.
— Забравих да ти кажа, доктор Уайс иска да те види след обеда.
— Благодаря.
Уайс е психиатърът с чин майор. Поглеждам още веднъж към Пилето и тръгвам по коридора. Зная къде е ресторантът, понеже вече закусвах там. Макар и на самообслужване, това е истински ресторант, не стол; в него се хранят докторите и сестрите; кухнята е добра. Ям и си мисля как хранят Пилето като гълъбче. Ай, дявол да го вземе, какво може да се е случило с него?
Когато влизам при Уайс, най-напред го питам какво е положението с Пилето, но той е хитрец и отбягва да отговори. Изведнъж става майор, който разговаря с някакъв си сержант.
Наблюдава ме с педерастка усмивка на лицето, сякаш и на мен ми хлопа някоя чивия. Разпитва ме какво са ми правили в Дикси. Разправям му как челюстта ми е била смазана и как са ми сложили метална част.
Когато най-напред ми казаха, помислих, че ще остана цял живот със стоманена челюст. Докторите ме предупредиха, че трябва да бъда много, много внимателен, защото един удар можел да размести гвоздеите и да ми повреди мозъка. А ето че сега вече имам стъклена челюст. Така е горе-долу добре.
Разправям всички тия работи на Уайс и изведнъж той ми става ясен. Той се усмихва, хъмка и ахка, само и само да говоря. А за мен лично пет пари не дава. Решавам да не му казвам; твърде много неща за Пилето.
Пита ме от колко време сме близки приятели с Пилето. Приятели сме, казвам, от тринайсетгодишна възраст. Разпитва ме по такъв начин, че веднага разбирам какво в същност иска да знае: дали ние с Пилето не сме малко по-инак; пита дали сме си правили чекии един на друг, дали сме си духали. Откровено казано, много от тия гадости ги има в пехотата. Стой четири часа в едно стрелково гнездо с някой, дето е по другата част, пък после ще те питам как се чувствуваш.
В същност не помня Пилето изобщо да се е интересувал от секс. Да вземем оня случай с Дорис Робинсън. Щом нищо не можа да направи с нея, значи, е безнадежден. Може пък да му действуват само птиците. Тоя шарлатан ще подскочи до тавана, ако му кажа това.