Докторът майор продължава да ме помпа, за да му кажа нещо за Пилето. Но аз не включвам на тая вълна. Да имаше поне малко по-искрен вид. Той разбира, че се въздържам да говоря. Не е чучело. Трябва да внимавам. Под тая бяла мантия се крие пагон. Той всеки миг може да вземе мерника на пикливото сержантче срещу него. Досега разговаря като лекар, но аз очаквам военщината да надделее отново. Всички доктори в армията трябва да ги направят редници.
Тъкмо си мислех това, и той си каза думата:
— Добре, сержант, върнете се при него следобед и вижте дали не можете да установите някакъв контакт. По-добър избор нямаме. А с вас ще се видим отново тук — утре сутрин в девет.
Стана. Аз отдадох чест, псувайки го наум, и не свалих ръката си, докато той не отвърна на поздрава. Копелето му с копеле!
На връщане от доктора се поразговарям със санитаря. Симпатяга; и май си е редовен. Накарах го да ми разправи за ПеСе. После ми разказа как го подложили на глад, за да експериментират е него; целта била да се докаже колко малко храна е нужна на човека. След това отишъл в някаква планина да засажда дръвчета, а в болницата работел от година и половина. Разказа ми всичко това, сякаш то е напълно естествено. Той е малко като Пилето, издържа на всичко. Истински губещите никога не губят.
Той взе да ме пита за лицето ми и аз му обясних. Прояви истинско съчувствие човекът, не като Уайс. То личеше по изражението му, да не говорим, че дори се попипа по челюстта, за да се увери, че е на мястото си. Сетне ми отвори вратата на Пилето и ми донесе стола от коридора.
Когато влязох, Пилето пак клечеше в средата на стаята с поглед, вперен в прозорчето.
— Хей, Пиле! Току-що имах дълъг разговор е Уайс. Ама и той е един гадник! Ако бях луд, щях да се преструвам, че не съм, само и само да се измъкна от тлъстите му ръчички. Какво ще кажеш?
Пилето обръща глава. Ама не я обръща изцяло, за да ме погледне в очите. Обръща я наполовина, както правят птиците, когато искат да погледнат нещо с едно око. Не, той не гледа мен, а гледа отсрещната гола стена.
— Пиле! Помниш ли, когато фъснахме и отидохме в Уайлдуд? Никога няма да забравя как скачаше сред вълните.
Струва ми се, че Пилето ме слуша. Както е отпуснал рамене, прилича на птица, която дреме, а не се готви да отлети. Може и да си въобразявам, но ми се струва, че ме слуша. Продължавам да говоря.
След случилото се при газовия резервоар Пилето прекара в болницата повече от месец. Вестниците се скъсаха да пишат как паднал от резервоара и останал жив. Имаше и снимка с пунктирана линия, която показваше как е паднал, а с кръстче беше отбелязано мястото, където се е забил. Репортерите ме разпитваха как е станало всичко, но аз не продумах, че той е летял.
Естествено, цялата работа с гълъбите излезе наяве. Бащата на Пилето разби гълъбарника и изгори дъските. Гълъбите се въртяха цяла седмица около дървото и търсеха гълъбарника. Нали това беше техният дом. Първите два сивака се преселиха в двора на Пилето, но скоро майка му ги отрови. Не зная какво стана с гълъбицата вещица.
Дечурлигата в училище ме питаха все едно и също — как е летял Пилето. И още преди да излезе от болницата, те му лепнаха това име — Пиле. Сестра Агнес ни накара да му пишем писма, че и пари събирахме да му пратим цветя. В моето писмо спестих някои работи; не му казах какво е станало с гълъбарника и със сиваците.
Когато излезе от болницата, Пилето сякаш се беше смалил, само косата му беше станала много дълга. И беше бял като момиче. Казах му за гълъбарника, а за отровените сиваци премълчах. Той и не попита за тях. Карахме осми клас. Пилето навакса загубеното и завърши заедно с нас.
След станалото при резервоара разбрах, че на всяка цена трябва да летя. Без да разсъждава, птицата мигновено отхвърля всичко само с един безусилен мах на крилата. Заслужава си да пожертвуваш всичко, за да постигнеш това.
Ако мога да се доближа до птиците и да изпитам тяхната радост, това ще бъде почти достатъчно. Ако мога да гледам птиците така, както гледам един филм, и да вникна в тяхната същност, тогава ще съм постигнал нещо. Ако мога да се сближа с птицата като приятел, да я следя как лети и да долавям какво мисли, тогава в известен смисъл и аз ще Летя. Аз исках да зная всичко за птиците. Исках да бъда като птица и все още искам да летя. Да летя истински.
Онова лято ние с Пилето духнахме от къщи, без да го бяхме замислили предварително. Имахме навика да излизаме с велосипедите към Филаделфия и Паркуей. Там играехме около Музея на изобразителните изкуства, аквариума и Франклиновия институт. На едно място на Чери Стрийт има зала, пълна с рисунки на птици. Често ходехме там да ги гледаме. Рисунките на Пилето са по-хубави. Пилето казваше, че художниците нямат понятие от живите птици. Мъртвата птица, казваше той, вече не е птица; то е все едно да рисуваш огън, като гледаш пепелта.