Играта става адски весела. Подаваме си един на друг, замеряме крушката на тавана, а рече ли Уайс да се надигне, фрас — по него. И при всяко мятане крещим много бейзболно.
„Отрежи го!“
„Дублирай на трета!“
„Жертвай!“
„Дай един тексаски!“
Бием накъдето ни падне. Търчим като щури из помещението. Топките отскачат от тапицираните стени и летят по всички посоки. Нищо не може да ни озапти. Аз току се мъча да прекарам някоя топка през високото прозорче. Всички сме изпонатъртени. Все едно бой със снежни топки — замеряш, който ти попадне. Почти съжалявам, че Уайс не може да се вдигне от пода и да се включи в играта.
Затичваме около базите. Мятаме топките и ти ловим във въздуха, както тичаме. И крещим като диваци, Тоалетната е първа база, задният ъгъл — втора, леглото на Пилето — трета, а там, дето лежи Уайс, е мястото на бияча. Тичаме в кръг и като минаваме покрай Уайс, подритваме го.
После волната игра се превръща в състезание. Стигне ли до мястото на бияча, тоест до Уайс, всеки от нас се спира и бие. Всички целим прозорчето. То е на около петнайсет фута от пода и е запречено с железа. Разстоянието между железните пръчки е достатъчно да мине бейзболна топка, стига да се премериш добре. Три-четири пъти топките попадат все в железата и Реналди извиква:
„По-бързо!“
Затичваме по-бързо. На мене вече дъх не ми остава и се боя някоя топка да не ме цапне по челюстта. Представям си как ще обясня на доктора в дивизионната, че съм бил ударен при игра на бейзбол в тапицирана килия.
— И точно тогава, Пиле, ти изведнъж се спря при мястото на бияча. Вдигна ръце като съдия, когато дава таймаут, и пристъпи крачка напред. Почти си помислих, че ще вземеш метличка за чистене и ще изчеткаш с нея Уайс.
В този миг Пилето извиква:
„Бияч!“
„Двама на база!“
„Двама навън!“
„Последна деветина!“
„Бий!“
Спираме на базите и гледаме. Пилето има три топки. Първата удря вдясно от прозорчето. Втората е малко ниско. Третата минава между Железата, чува се звън на строшено стъкло и долу се поръсват стъклени парчетии. Реналди стои на трета база, изправен на леглото на Пилето. Аз съм на първа, в клозета. Реналди изкрещява:
„Идеално попадение! Освободи базите!“
Й хуква към Уайс, който е надигнал глава при внезапната тишина и последвалия звън на строшено стъкло. Реналди заема мястото на бияча, докосва с топката Уайс и тича да отвори вратата. Аз минавам на втора. В това време Уайс пак е скрил глава. Реналди се връща да ми стисне ръка. Пилето е точно зад мен и ние с Реналди му стискаме ръка и го тупаме по гърба. Уайс се мъчи да стане и в този миг Пилето го прескача. Прави такъв скок, че дори Уайс да беше изправен в цял ръст, пак щеше да го прескочи.
— И тогава, Пиле, драснахме през вратата и заключихме Уайс вътре.
Докато му разказвам всичко това, Пилето слуша и само се смее. Тук-таме дори добавя по нещо, както ставаше някога. В такива случаи някой от двама ни ще прекъсне другия, ще го поправи, за да звучи разказът по-убедително, и после двамата ще се съгласим, че точно така е било, да, точно така. Аз млъквам, а Пилето ме гледа право в очите. Вече приключваме.
— Честно, Ал, още колко пъти ще трябва да пердашиш твоя стария? Май ти замеряше Уайс с топките, а не аз. Не, така не става. Та ние вече сме големи мъже. Ако не внимаваш, ще пренесеш тая зараза върху децата си, ще ги направиш борци, играчи или кой знае какво, само и само да убедиш себе си, че наистина си надвил стария Виторио, Всичко това все трябва да свърши някъде. Да ти кажа ли, времето в края на краищата надвива всички ни.
Виж го ти копелето! Пак ме поряза.
— Добре де, велики летецо. Да чуем твоя завършек. Ще хвръкнем през стените и ще се правим, че нищо не се е случило, така ли?
— Спокойно, Ал, слушай сега. Преди да излезем след играта на бейзбол, събираме всички топки и ги слагаме в кутията. После се покатерваме на покрива на болницата.
— Така си и знаех, Пиле, знаех си го.
— Слушай, слушай! От покрива започваме да мятаме топките през зида. Денят е приказен, слънце, синьо небе, по което се носят пухкави облаци. Ние просто запращаме топките към синьото небе и гледаме как прелитат над зида. После се обръщаме и виждаме Уайс, без очила, който ни се усмихва благо. Предлагаме му да хвърли една топка, а той само ни гледа с широка, добродушна, любеща усмивка. Усмивка, която ти помага да осъзнаеш, че си ценен човек. И какво става: Уайс посяга към врата си и започва да дърпа един голям цип. Ципът минава по главата му, по лицето, по шията, по корема и завършва при чат ала. Той отваря ципа и излиза от своя костюм на дебелак, майор и психиатър. На слънцето стои един красавец.