Една вечер изпробвах силите си на една от ония машинарии, дето размахваш огромен ковашки чук, докато един звънец звънне. Три пъти поред накарах звънеца да звъни и спечелих едно мече. Наблизо стояха и ни гледаха две засукани мацета и аз подадох на едната. Заговорихме си. Бяха от Лансдаун. Пилето стои, но явно не му е интересно. Аз ги навивам да се качат с нас на влакчето. Едната е с червеникави коси и хубави, току-що напъпили гърди, които издуват пуловера й. Другата не е толкова отворена, тя по̀ подхожда за Пилето, ако изобщо има момиче, което да подхожда за Пилето.
Във влакчето държа ръката на моята в скута й, като я натискам надолу, между краката. През роклята не мога да усетя иска ли й се. Прегръщам я и тя отпуска глава на рамото ми. Докато влакчето се катери едва-едва нагоре за следващото спускане, обръщам се да видя какво правят Пилето и неговата. Той се е надвесил от вагончето и зяпа надолу, а тя гледа право напред, стиснала ръце в скута си. Усмихва ми се. Пилето нищо не забелязва. Може би си миели дали да не скочи от вагончето, от него всичко може да се очаква.
След това ги навивам да се разходим по плажа и лека-полека стигаме до нашето гнездо. Изваждаме одеялата и ги разстиламе. Момичетата нещо нервничат. Те са тук с родителите си и до десет часа трябвало да се приберат. Питам Пилето колко е часът; той поглежда небето и казва: около девет и петнайсет. Няма начин Пилето да не познае часа. Неговото момиче нервничи повече от Моето. Настоява да си тръгнат незабавно. Моята, тя се казваше Шърли, предложи Пилето и Клеър, тоест другото момиче, да се разходят до паркинга и да погледнат часовника там. Сега и аз започнах да нервнича. Вече бях готов, напирах.
Щом се отдалечиха, ние се хвърлихме на одеялото и взехме да се целуваме. Тя отваря уста и пъха език между зъбите ми. Аз започвам да я опипвам и бам! — изцърках се. Гледах да не разбере, но тя сигурно разбра. Продължихме да се мляскаме, но вече не беше същото. Тя повдига пуловера си и пъха ръката ми под него. Опипвам през сутиена и усещам малкото твърдо зърно. Тя се оглежда, протяга ръка отзад и разкопчава сутиена. Хващам с ръка цялата й цица. Олеле, пак ми се иска. И точно в тоя миг чуваме стъпките на Пилето и Клеър. Шърли се отдръпва и закопчава сутиена си. После си оправя косите и става. Ставам и аз.
„Вече е близо девет и половина, Шърли.“
Клеър се подава изпод дъсчената пътека. Пилето се изтяга на одеялото, от което ние с Шърли току-що сме станали.
„Добре де, щом искащ да развалиш компанията — казва Шърли. — Довиждане, Ал. Лека нощ, Пиле. Какво ще кажете да се видим утре вечер към осем при въртележката?“
Съгласявам се и те си тръгват. Аз все още треперя от възбуда, а гащетата ми лепнат отвътре. Отивам до водата уж да се изпикая и се измивам хубавичко.
Срещнахме се още два пъти, преди те да си заминат. Пилето се отегчи от цялата работа, Клеър се отегчи от Пилето, но ние с Шърли го ударихме на любов. Една вечер, когато пак се въргаляхме на одеялото, подпъхнах пръст под пликчетата й. Поопипах я. Това се казва интимна близост. Но тя ме избута и… толкоз.
Щом момичетата си отидоха, и аз бях готов да си вървим, но Пилето беше пощурял с това негово плуване. То и аз плувам, ама той по цял ден стоеше във водата. Стои, докато водата го изсмуче и той посинее от студ. После излиза, полежи по корем на пясъка, колкото да се посвести, и пак влиза. Гледам го и си мисля, че това не е никакво удоволствие, пък той през цялото време е ухилен до уши. Плува, а говори за летене. Вари го, печи го, Пилето си е такъв.
Така. След няколко седмици свършваме парите и решаваме да продадем велосипедите. И това беше нашата голяма грешка. Влизаме в един магазин за велосипеди и докато се мъчим да пробутаме нашите, забелязвам как жената минава отзад и се обажда по телефона, но това нищо не ми подсказва. През това време мъжът се занимава с нас и се инати за цената; и тъкмо когато се готвехме да си излезем, влизат две фантета.
Те ни отвеждат в участъка, като оставят колелетата в магазина. Най-напред ни обвиняват, че сме откраднали велосипедите, и искат да докажем с някакви документи, че са наша собственост. Простаци! Къде се е видяло и чуло да се издава документ, че притежаваш велосипед! После намериха имената ни в списъците за избягали. Беше ни наклеветила майката на Пилето. Хем и двамата бяхме писали, че сме добре и ще се върнем навреме за училище. Ама че кучка!
И така всичко завърши с това, че ни натовариха на влака, първа класа, с един тип, плешив полицай. Той много се надуваше, отиде да яде във вагон-ресторанта и прочие. После родителското тяло се изръси с деветдесет и два долара, а велосипедите повече не видяхме.