Моят старият ме размаза от бой. Като ме подгони в избата и удря къде свърне — било с големия си кожен каиш, било с юмруци, било с ритници. А старата стои горе на вратата и пиши: „ВИТОРИО, ВИТОРИО! БАСТА, ВИТОРИО!“ Но нищо не може да го спре, ще ме убие. Накрая не ми оставаше друго, освен да се свия на кълбо на пода и да се престоря на умрял. То, кажи-речи, наистина бях умрял. Но сгърчен на пода, се заклех пред себе си, че втори път никому няма да се удаде да ме бие така. И ще правя, ще струвам, но ще си го върна на Виторио така, че името няма да може да си каже. И ще го направя, преди да е престарял, та да може да го оцени. Той продължава да размахва каиша, а аз съм се сгърчил, закрил съм с ръце очи и уши и си мисля тия работи. Отвратително!
Лежах на легло цяла седмица. Имах вид, като да съм паднал от три газови резервоара. Целият бях син, та черен, всичко ме болеше. Но най ме болеше душата. Старата не ме пусна да се покажа навън, докато не спаднаха големите отоци по лицето ми. Виторио е много як, кучият му син. Ти припойвай и режи по цял ден шестцолови тръби, та да видим няма ли да си як. Но на шестнайсетия си рожден ден му го върнах.
Тя е толкова красива! Тя е всичко, за което съм мечтал, всичко, което искам да бъда. Не мога да повярвам, че е моя, не, не че е моя, а че е при мен. Ако не й се ще да остане, ще я пусна. Как искам да ме обича. Как искам да бъдем близки, толкова близки, колкото могат да си бъдат само живи същества. Доколко ли можем да се сближим?
Когато най-сетне върнахме с Ал парите, баща ми каза, че ми разрешава да държа птица в стаята си, стига да си уча уроците и да помагам в къщната работа. Гълъб в стая не се държи, затова се спрях на канарче.
Най-напред изчетох всичко, каквото намерих за канарчетата. Открих, че истинската им родина е Африка, а на Канарските острови се развъдили след едно корабокрушение. Ония канарчета били тъмнозелени. Канарчето го ценят, защото може да пее. Обаче само мъжкото канарче пее. На вид женското е също като мъжкото, но не може да пее. Него го държат в клетки само за развъждане. Това, струва ми се, е несправедливост спрямо женските.
Обичам канарчетата не за друго, а заради летежа им. Летежът на канарчето е вълнообразен. То хвръква нагоре, замира, после се устремява надолу, после нагоре, замира и пак надолу. Все едно, че Тарзан лети между дърветата, само че без помощта на лианите. Няколко сипки имат навика да се навъртат около изгорелия хамбар. Наблюдавал съм ги с моя бинокъл; те летят по същия начин.
Никога не бих държал дива птица в клетка. Щом една птица е познала полета към небето, не мога да я затворя в клетка. Знаех, че трябва да купя птица, родена в клетка, птица, чиито родители и родителите на родителите й, и прародителите й са живели само в клетка.
Канарчетата биват най-различни. Има едни, които пеят високо, с отворени човки, но завършват всеки тон, като затварят човката. Има други, които пеят със затворени човки, песента им излиза издълбоко, от гърлото. Срещат се разновидности и на едните, и на другите. Уреждат се и конкурси по пеене. Канарчетата биват различни също по форма и големина; някои са така необичайно оформени, че едва могат да летят.
Реших да купя млада канарка, понеже те са по-евтини. А и нали ме интересува летежа, не пеенето. Купих един брой от месечно списание за птици; в него дават адресите на птицепродавци. Започнах да обикалям всички птичарници, които можах да открия и до които можех да се дотъркалям с велосипеда. Минаха цели два месеца, докато попаднах на моята канарка.
Открих я в големия птичарник в задния двор на една жена на име Превост. Мисис Превост е дебела, с малки крачета. Птичарниците й са в задния двор, а клетките за разплод държи на слънчевата веранда. За нея почти няма значение как пеят канарчетата й, какъв цвят имат или как летят. Но и не може да се каже, че ги отглежда само за пари. Просто обича канарчета.
Влезе ли в птичарника, птичетата литват към нея и кацат по ръцете й и на главата. Така ги е дресирала, че някои умеят да подскачат нагоре и надолу по малки стълбички и да звънят на камбанки, когато искат храна. А други изважда от клетката, като им подава пръчица, на която кацат. И дори да размаха пръчицата, те се държат за нея.
Преди да извади някое канарче, мисис Превост се оглежда внимателно да не би наоколо да хе въртят котки или ястреби. Страшна е тая мисис Превост, само е за някой цирк.