Мисис Превост ме оставяше да седя в птичарника, колкото си искам и да наблюдавам птичките й. И именно в нейния птичарник реших, че канарчетата ми харесват повече от гълъбите. Има нещо особено в шума на крилете. Крилете на гълъбите свистят и перата им някак пукат сухо. А крилете на канарчетата в същност не шумят или ако се чува нещо, то е като шепот на ветрило, когато го вееш бързо, само натиск върху въздуха.
Всяка събота — повече от месец — седях в птичарника с женските канарчета. Рядко виждах мисис Превост. Понякога ще ми донесе в термос студен чай. Друг път ще си наметне палтото и ще седне при мен. Показваше ми различните птички и ми обясняваше кои са родителите, кои са мътили в гнездата и кои са се заплитали в мрежата или са били болнави, та е трябвало да ги спасява. Обясняваше ми още кои смята да развъди и защо се е спряла тъкмо на тях. Готвеше се да заплоди трийсет женски идната година. Беше ги избрала, защото били добри майки или били родени от добри майки. Тя развъждаше канарчетата не за друго, а с единствената цел да станат повече. Мисис Превост сигурно би станала добра майка, но нямаше деца; не я питах, тя сама ми каза.
Веднъж ми показа една канарка, шестгодишна, която беше дала живот на повече от шейсет птичета. Тази канарка идваше и кацаше на пръста на мисис Превост. Един път тя я прехвърли на моя пръст. Птичката постоя няколко минути, а през това време мисис Превост й шепнеше нещо. Мисис Превост говори на птичките си. Не им цвърчи, нито им свирука, ами им говори тихичко, както се говори на пеленаче.
Мисис Превост ненавижда котките и ястребите. Във вечна война е с тях. Все се намират безстопанствени котки, които дебнат наоколо с надежда за лесна плячка. Опитвала е да вдигне ограда, но това пречка ли е за котките? А не й давало сърце да ги изтрови. На два пъти пред птичарника се домъкваха котки, които току въртяха глави след летящите канарчета. И двата пъти мисис Превост се спуска да ги гони с тънките си крачета. Казах й, че трябва да си вземе куче.
Веднъж, както си седях в птичарника, една котка, която явно не ме забеляза, взе да обикаля наоколо. Птичките сигурно умират от страх при вида на котка, която ги гледа с примижали зелени очи и размахва опашки.
Въпросната котка не се стърпя и след малко се хвърли върху мрежата. Й увисна на нея, заловила се с острите нокти и отворила червената си уста, от която стърчаха страшни зъби. Тоя път почти се зарадвах; че не съм птичка.
Забелязах Пилето още когато за първи път влязох в птичарника: Откровено казано, продължих да ходя там само заради тая птичка, но не казах това на мисис Превост. На височина птичарникът е по-голям, отколкото на дължина и ширина. Пилето бе единствената птичка, която летеше и обикаляше из горната част на птичарника. Всички останали прехвъркваха от пръчка на пръчка или пък направо до пода, за да си клъвнат нещо, а само Пилето летеше горе в кръгове, наклонено на една страна. Ако бях птичка и живеех в тоя птичарник, самият аз щях да летя по същия начин.
Пилето е много любопитно същество. От покрива на птичарника виси някаква връвчица, не по-дълга от пръст. Пилето се обръща наопаки, за да я улови с човката, виси на нея по няколко минути, тегли и дърпа, прави всичко възможно да се задържи, пърха с криле и се мъчи да издърпа връвчицата.
Има и още нещо, заради което канарчетата ми харесват повече от гълъбите. Гълъбът много ходи. Пристъпя на късите си крака и поклаща като патица късото си тяло; а когато задиря женската, изопва се някак и започва да върви с отсечена маршова стъпка като войник. Канарчето никога не ходи. Ако се движи по земята, то подскача. И обикновено всеки подскок е свързан с незабележим мах на крилата. Това го прави да изглежда толкова свободно и независимо. Подскочи на място, после хоп — на друго място. Забелязал съм, червеношийката и ходи, и подскача, но канарчето никога не ходи.
Понякога и Пилето подскачаше из клетката. Ще вземе някое пясъчно зрънце от едно място и ще го премести на друго. Или ще почне да рови в пясъка с човчицата си. Нищо не изважда оттам, само рови. Сякаш това е птичето разбиране за разтребване на къщата.
Друг път ще приклекне и ще отскочи с полет до най-високата пръчица. Това изисква голямо внимание, защото пръчици в птичарника има къде ли не. Мисис Превост е поставила сума пръчици; тя и не помисля, че трябва да се оставят свободни пространства, за да могат птиците да летят. Но Пилето лети между пръчиците, сякаш те не съществуват. Красавица.
Слязох в града и обърнах всички вехтошарски магазини, докато намерих клетка. Взех я за двайсет и пет цента. В къщи се заех да я подновя. Първо очегъртах старата боя и ръждата. Поправих две от телчетата, които бяха скъсани. Изправих и почистих тенекийката на пода. Изварих и измих съдчетата за храна и вода. Клетката не беше голяма: петнайсет — на трийсет — на двайсет инча. Ставаше ми противно, като си помислех, че трябва да извадя горката канарка от големия птичарник, да я откъсна от другарчетата й и да я оставя сама в тази малка клетка. Но знаех, че ще го направя някак.