След като почистих всичко, боядисах клетката бяла. Минах я два пъти, та съвсем заприлича на нова. На дъното сложих вестник и поръсих пясък. Купих смесено семе и го сипах в една чашка, а другата напълних с прясна вода. И тъй, бях готов да доведа Пилето у дома.
Докарах я с велосипеда в кутия от обувки, на която бях пробил дупки отстрани. Лошо ми ставаше, като я слушах как дращи в кутията и как се хързулка по гладкото й дъно. Чудех се какви ли мисли се въртят в главата на птицата, когато целият й живот най-внезапно се променя по такъв начин. Тя нямаше и една година и беше прекарала целия си живот или в гнездото, или в клетката за мътене, или в птичарника при другите канарчета. А сега се намираше в тъмна кутия, в която нямаше пръчици за кацане, в която нито можеше да вижда, нито да лети. Натисках педалите с всички сили.
Минах през задната врата и през задната стълба се промъкнах в стаята си. Не исках никой да види Пилето.
Изрязах внимателно дупка в предния край на кутията и я долепих до вратата на клетката. Само след няколко секунди тя скочи в клетката. Кацна на пода и застана разкрачена. Озърна се наоколо. Сега ми се струваше по-красива, отколкото в птичарника. Не исках да я плаша, затова се оттеглих към другия край на стаята, където беше бинокълът ми. Обърнах стола с облегалката напред и опрях на нея бинокъла, та да не отмалеят ръцете ми, докато наблюдавам Пилето.
След няколко ситни подскока, от които вестникът с пясъка зашумя, тя скочи на средната пръчица и изцвърча. Това беше кратък, слабичък звук, който започна ниско и завърши високо. За първи път чувах гласа й. В птичарника е толкова шумно, че не можеш да различиш гласа на която и да е от птичките.
После вирна глава и се заоглежда ту на една, ту на друга страна. Тя знае, че съм в другия край на стаята, и ме поглежда първо с едното око, после с другото. Канарчетата никога не гледат определено нещо едновременно с двете очи. Така е и с повечето други птици. Гледат ли с двете очи, тогава в същност нищо не гледат. А когато искат да спрат поглед върху нещо определено, тогава гледат с едното око, а другото го изключват. Не го затварят, просто го изключват.
Пилето се движи леко и пъргаво, няма значение, че въздухът в стаята е тежък. Мята се на най-горната пръчица, бърше човката си, точи я, проверява нещо — както кучетата душат дърветата.
Тя е жълта, лимоненожълта. Перата на опашката и краищата на крилата са по-светли, почти бели. Перушинките в горния край на краката също са по-светли. А краката, изящно тънки, са оранжево-розови, по-светли от краката на гълъб. Както всички дървесни птици, има по три предни пръста и по един заден, с дълги и тънки прозрачни ноктенца, по средата на които минава тъпичка жилчица. За канарче е средно голяма и има заоблена, много женствена главица; очите й са искрящо черни, а човката й по цвят не се различава от краката. Розовите й ноздрички са вкопани под перушинката на главата в горния край на човката.
Пилето изцвърчава още веднъж и се обръща върху пръчицата на обратната страна. Като прави това, не личи да използува крилата си. Само подскача леко нагоре, извива тяло и се обръща на другата страна. Същото движение прави кънкьорката, когато се обръща със скок, само че с много по-голямо усилие. През всичкото това време Пилето продължава да ме попоглежда ту с едното, ту с другото око и току клати глава напред-назад — на птичи език това означава „не“.
После престава да съсредоточава погледа си и преминава в онова състояние, когато всичко гледа и нищо не вижда. Дори вече не поглежда към мен. Скача върху най-долната пръчица и забелязва чашката с вода. Навежда глава, потапя човка във водата, сетне отмята главата си назад. Направи това три пъти. Подобно на гълъбите тя не може да преглъща. Само оставя водата да се стече в гърлото й. Изглежда, загребва в човката си известно количество вода, не повече от капка, после я държи, докато се отъркали в гърлото й.
Като си утоли жаждата, скочи на дъното на клетката. Птицата се нуждае от остър пясък, който да смели храната й в гушата. Хоп-хоп-хоп, заподскача моята канарка, при което пясъкът отново задрънча върху вестника, после клъвна няколко зрънца от него и пак се върна на долната пръчица, за да си вземе и семенце.