Смеската, която купих, съдържаше репица — едно такова черно, дребно, кръгличко семе, канарено семе, което отвън е светлокафяво и лъскаво, а отвътре бяло, мачкан овес и ленено семе. Тя навря глава в чашката и разпръсна сума зърна, докато не намери овес. Тогава взе едно зърно от него, обели люспата и изяде вътрешността. Всичко това стана много бързо. Докато ядеше, два пъти ме погледна. Птиците са много подозрителни, когато ядат. Изяде около пет зърна: едно от овеса, две от рапицата и най-малко едно от канарското семе. И за обелването на всеки вид използува различен похват. До лененото семе не се докосна. То се дава за поддържане на перата.
Птиците олющват семето само с човките си, няма ръце, няма пръсти. Изумително!
След известно време реших да проверя какъв е вкусът на храната за птици. Изгубих часове да пукам всяко зрънце със зъби. За една глътка се оказа необходим цял час. А не можеш да ядеш люспите, защото много горчат.
След като се наяде, Пилето отскочи от долната пръчица и само с един лек, почти незабележим мах на крилата се озова на най-горната. Височината на Пилето може да се нанесе четири пъти в разстоянието между двете пръчици. То е все едно аз да скоча от земята право на покрива на нашата къща. Пилето ми цвърчи от горната пръчица. Опитвам се да й отвърна.
Тя проверява с човка теловете на клетката и си клъвва рибена черупка. Това е вътрешната черупка на сепията, която съдържа калций и други полезни за птиците минерали. Пилето непрекъснато се опитва да ми говори или може би се мъчи да открие други птички наоколо. Цвъртежът й звучи тревожно, въпросително и завършва с едно пииИИП? Когато го произнася, отваря човка наполовина и често пъти го произнася при преминаването от една пръчица на друга. Възможно е по този начин да уведомява другите птички, че променя местоположението си. Право казано, не съм много добре запознат с канарчетата.
Когато се свечери, покрих клетката с парче платно, за да предпазя Пилето от течение.
На другия ден беше неделя. Забелязах я, че се мъчи да се окъпе в чашката с водата, затова налях вода в една чиния и я сложих в клетката. Тя веднага се спусна към нея и изцвъртя, но някак различно, по-кратко, нещо като ПИип. Застана на ръба на чинията, разтърси светкавично бързо перушината си, после разпери криле, за да се види добре всяко перце, и се хвърли във водата с повторно кратко ПИип. Ту влизаше, ту излизаше, като цапаше и се тръскаше. Цялото й внимание бе погълнато от това, нито за миг не остана в бездействие. Виждал съм стотици гълъби да се къпят или да се валят в праха, но при тях движенията са бавни в сравнение с движенията на Пилето.
След като разплиска цялата вода от чинията, от което вестникът на дъното на клетката подгизна, полетя така бясно в кръг, че едва не се преби в теловете. Перата й бяха толкова мокри, че когато кацна, увиснаха тежко. А перушинката около лицето й се беше сплъстила на фъндъчета. Тогава тя започна да се хвърля от пръчица на пръчица, да се тръска и да трепери с цялото си тяло. Опръска с вода стаята, дори лещите на бинокъла ми. Тия пръски напомняха на комети, втурнали се в моя мъничък свят.
Най-накрая, след като се отърси от водата, Пилето се зае с тоалета си. Поема всяко перо с човка и го реше — от основата към върха. От време на време посяга към маслената торбичка в края на опашката и смазва леко току-що умитите пера. Цялата баня, която завърши със самодоволно наперване, отне близо два часа.
Сега наистина съм влюбен в Пилето. Тя е толкова нежна, толкова пъргава, способна и лети така грациозно. Иска ми се да я пусна да си похвърчи на воля из стаята, но се боя, че като я върна в клетката, може да се натъжи или уплаши. Колко е трудно да чакаш.
Същия следобед дадох на Пилето за първи път обогатена храна. Като й я подавах, опитах се да пипипна, да издам онова въпросително пииИИП. Поднесох й храната в специална съдинка, която е така направена, че влиза между теловете на клетката и опира върху средната пръчица. Когато Пилето се приближи да яде, гледах да държа ръката си колкото е възможно по-близо.
Тази храна е сладка и мирише на анасон. Турям само няколко зрънца в съдинката. Пилето поглежда към мен и към ръката ми, която е близо до храната. Приближава се, после от хвръква. Прави се, че тази храна изобщо не я интересува, и скача долу при обикновената. Но аз зная, че е любопитна. Най-после се приближава и открадва едно зърно от съдинката. После отива да го изяде на другия край на пръчицата. И оттам ми праща едно въпросително куииИИП, на което аз отвръщам. Приближава се отново и взема второ зърно. Яде го и поглежда към мен. Аз не помръдвам.