Тя се наяде, а аз стоях с ръка върху съдинката и доближих лице до клетката, тъй че можех да наблюдавам Пилето от една педя разстояние. Тя остана на мястото си и взе да ме попоглежда, накланяйки глава ту на една, ту на друга страна. Пусна едно кърИИП, после скочи на долната пръчица. Клъвна няколко семенца, сетне малко пясък. Да я наблюдаваш толкова отблизо, беше къде по-добре, отколкото да я гледаш с бинокъла.
Ето че се изака. Курешката й представлява някаква полутвърда маса и е много по-малка от курешката на гълъба. Изхвърля я с лекичко тръсване на дупето. В повечето случаи го тръсва само веднъж, но понякога се налага да направи това два-три пъти. — Ака, кажи-речи, на всеки пет минути. Различавам три съставки на курешката й. Първата, външната, е прозрачна като вода, това й просто слуз, после идва нещо бяло и по-гъсто, като крем, и накрая средата, която е черно-кафява и така оформена, че да може да излезе от дупето, както е при човека. Миризма фактически няма.
Тази седмица всеки ден се занимавах с Пилето — връщам се от училище, ошетвам и се качвам при нея в стаята. Първо сменям храната и водата; после, ако се опита да се окъпе в прясната вода — а то е почти неизбежно, — наливам й вода в чиния. След това я гледам как се къпе, говоря й, сетне й давам малко от обогатената храна, която поставям на края на пръчицата. Пилето вече не се бои от мен. Искам да кажа, доколкото това е възможно за една птица.
Единственото, от което една птица не може да се отърси, е желанието да отлети. Ако Пилето разбере колко уязвима я прави животът в клетка, това сигурно ще бъде ужасно. Но тъй или инак, тя винаги е готова да избяга, въпреки че няма къде да отиде. Аз се мъча да си представя какво ли би било, ако някоя исполинска птица долети и през прозореца на моята стая ми подаде с хищните си нокти пържени картофи или сандвич. Как ще постъпя аз тогава? Дали ще посегна да си взема при положение, че някъде наблизо ми е оставена по-обикновена храна?
След първите няколко дни при всяко влизане в стаята заварвах Пилето на дъното на клетката, където тичаше напред-назад и поглеждаше над ръба на тенекията, в която е насипан пясъкът. Струва ми се, че ме посрещаше с радост — не само защото й давах по-специална храна, а и защото се чувствуваше самотна. Сега аз бях единственият й приятел, единственото живо същество, което тя виждаше.
В края на седмицата прикрепих с ластичета съдинката с обогатената храна към една допълнителна пръчица и пъхнах всичко това в клетката през вратата. После с кламер закрепих вратата отворена. Отначало Пилето се притесни, но сетне скочи на пръчицата, която държах в ръка, и пристъпи към съдинката. Фантастично — между двама ни няма никакви телове, никаква преграда! Тя седи досами вратата, кълве от съдинката и току ме поглежда. Защо ме гледа право в очите и не обръща внимание на големия ми пръст до нея?
След като утолява глада си, отстъпва към средата на пръчицата. Аз повдигам леко пръчицата, за да създам на Пилето усещане, че тази пръчица е част от мен, а не от клетката. Тя променя положението на тялото си и трепва с криле, за да запази равновесие, после ме поглежда и издава някакъв нов звук, нещо като пииИП, но много остро. И скача на дъното на клетката. Измъквам пръчицата от клетката и се опитвам да й говоря, но тя не ми обръща внимание. Напива се с вода и ме поглежда едва след като е обърсала човката си и е разтегнала първо едното крило, после другото. Прави го с помощта на краката си. След туй издава едно кратко куиИП.
Общо взето, Пилето ме гледа повече с дясното око, отколкото с лявото. Независимо от коя страна на клетката се намирам, тя се извръща така, че да ме гледа с дясното око. И си служи с десния крак, когато рече да застъпи съдинката с обогатената храна или чашката с обикновеното семе. Значи, тя е деснокрака и десноока. Ако имаше ръце, без друго щеше да бъде деснячка. Защото повечето неща върши откъм дясната страна. Дори когато разтяга криле, разтяга първо дясното. Само дето спи на левия си крак — това е единственото изключение. Трябва да видиш как спи една птица, за да разбереш какво е птичето мнение за земята. Обикновено птицата търси за спане възможно най-високото място, а после заспива на един крак, за да се отдели максимално от всякаква опора; а Пилето дори спи на по-слабия си крак. От друга страна, и мисъл няма да ти мине за летене, като гледаш птица, свита на топка, с разрошени пера и застанала на един крак. Ще речеш, един гущер по е способен да хвръкне, отколкото една заспала птица.