Като гледах как спи Пилето, реших да си направя легло до самия таван на стаята. Майка ми вдигна пара и се разтревожи, но баща ми каза, че нямал нищо против, стига да съм си платил сам дървения материал и да не пробивам дупки по стените или на пода. Щото къщата не е наша.
Задигнах малко дъски от склада за дървен материал. По-рано двамата с Ал се бяхме снабдили по същия начин с дъски за гълъбарника. Промъкнах се една нощ в склада и избутах дъските под оградата откъм задната страна, после изобиколих отвън и ги прибрах. Купих болтове и използувах инструментите на баща ми. Понеже не можех да използувам стената и тавана, наложи се да направя леглото на крака. Работих цели две седмици Когато го свърших, наместих пружината и дюшека в рамката горе. Стария таблен креват изнесох в гаража. Междувременно прегледах пернатия си костюм и пак се поогледах за бейзболните топки.
Направих и стълба за леглото — пробих дупки в две дъски и после набих в тях прелките. Също като корабна стълба. Дори прокарах електричество горе и закрепих корниз на тавана. Задигнах малко плат от „Сиърс“, от който направих завески. Знаменито гнезденце стана, дори по-хубаво от гълъбарника на дървото. Покатериш се в него, дръпнеш завеските и запалиш лампата. Истинско кътче за усамотение.
По това време Пилето вече скачаше направо на пръчицата, когато я пъхнех в клетката, дори без да слагам на нея съдинката. Обогатената храна вземаше от пръста ми. Намокрям пръста си, мушкам го в торбичката с храната и тя полепва по него. После го поставям на същото място на пръчицата, дето по-рано закрепях съдинката, и Пилето идва и кълве: Кълве бързо, лекичко и без страх. И обира всичко, дори трошките, попаднали под нокътя.
На другия ден, щом Пилето скочи на подадената пръчка, аз я изтеглих внимателно от клетката. Бях правил вече много опити, движейки пръчицата вътре в клетката нагоре и надолу, напред и назад, тъй че Пилето знаеше как да се крепи на нея, и не се плашеше.
Но като я изтеглях от вратата, канарката погледна нагоре, разбра, че излиза навън и скочи обратно в клетката. Започнах отново, обаче пак стана същото. След още три-четири опита хрумна ми да сложа храна на пръста си, та тя да се залисва с Храната, докато я изтегля навън.
Това даде резултат и когато Пилето се озърна, беше вече навън. Като разбра къде се намира, нададе едно силно кърИИП. Аз се старая да държа пръчицата, колкото е възможно по-неподвижно, а птичката стои на нея и само ме гледа. После погледът й се зарейва в пространството и стаята явно й се завъртва. Сигурно е изпитала чувството, че лети с космически кораб и се откъсва от земната атмосфера.
Държах я така около минута, сетне внимателно вкарах пръчицата пак в клетката. Щом мина през вратата, Пилето скочи на дъното на клетката. Завтече се на една страна и клъвна едно зрънце, после подскочи в обратна посока и пийна водица. Сякаш проверяваше дали нейният свят е все още такъв, какъвто го беше оставила. После си поцвърчахме взаимно около половин час. Тя е не по-малко възбудена от мен. Какво вълшебство: да я видя свободна пред мен, да зная, че всеки миг може да разпери криле и да полети из стаята! Сега всичко е толкова различно, сега стаята ми се струва голяма колкото небето.
Вече съм усъвършенствувал и цвъртенето. Това се прави със стегнато гърло, издълбоко, като се използуват и устните. Но със свиркане не става.
На другия ден пак изваждам Пилето от клетката. Този път тя само прикляка на минаване през вратата. Слагам на пръста си малко храна и тя се приближава да я изяде. Докато яде, слага краче на пръста ми и това е първото й докосване до мен. Държа я на пръчицата близо пет минути, като през цялото време движа бавно пръчицата нагоре и надолу, напред и назад. При всяко движение тя цвърти и следи погледа ми.
Занасям я до клетката, но вместо да я вкарам през вратата, опирам пръчицата на покрива и Пилето отскача от нея. После вкарвам пръчицата във вратата. След няколко куиип и пиИИП тя скача на пръчицата и си влиза в клетката. След всичко това просто ме е срам да затворя вратата.
Тя знае, че се е проявила като умна и смела птичка. Отива до пръчицата, на която обикновено закрепвам съдинката с обогатената храна, и се разнасят две силни КРИИП. В същност тя казва нещо ново, нещо като КРИИП-А-РИИП. Слагам няколко зрънца на пръста си и тя ги изяжда.