Повечето от тия жени умираха от скука и все ме канеха на чашка чай или кафе. Ако бях по-голям и знаех как се постъпва в такива случаи, щях да намажа нещо, ама на.
Пилето вече беше започнал тия откачени номера със задържането на дъха. Дъската му се разхлопваше все повече и повече. Веднъж ми показа как може да издържи пет минути с едно поемане на въздух. Взе, та си пъхна главата в един леген с вода в нашата изба. Обясняваше ми, че всичко се свеждало до това да престанеш да мислиш за дишането. Луд човек!
И кой какво прави, той само за летене говори. Веднъж ми разправя: „Хората не могат да летят, защото не вярват, че това е възможно. Ако не са те научили да плуваш, нали ще се удавиш, щом те пуснат във водата?“ Ето такива ми ги разправя. Откачена работа.
По това време учеше в една католическа гимназия на Четирийсет и девета улица във Филаделфия. Като ми разказваше за тая гимназия, започна да ми става ясно защо толкова се е смахнал. Та това си беше чист затвор.
А се захвана и с тия канарчета. Все за женското си канарче говореше и правеше някакви тъпи упражнения. Аз му викам да вземе да дига тежести, та да натрупа малко мускули, а той само рипа и пляска с ръце като птица. Понякога така ми говореше за канарката си, сякаш ставаше дума за човек. Викам си, може пък най-после да е забелязал, че на тоя свят има момичета. А се оказва, че той ми говорел за канарката. Наричаше я Пилето, изглежда, й беше дал собственото си име.
Неговото училище беше бедно и не разполагаше с автобуси, затова Пилето ходеше на училище с колелото. Един ден се чупих и отидох с него. Мизерна работа. Учениците се качват и слизат по външни стълби — такива, като за бягане от пожар. И непрекъснато си крадат нещата от шкафчетата. Учителите им — братя християни. С дълги черни пол и като на свещениците, само че на шиите им стърчат колосани лигавничета; смахната пасмина, типове, които са искали да станат свещеници, но или са били тъпи, или не им е държал задникът.
А как смърдеше това училище! Все едно, че беше огромна фабрика за сперма. Няма ли момичета, така е, страшна воня. Пилето казваше, че във влажни дни миришело толкова лошо, че ти трябвала газова маска.
Да не говорим как обядваха — въртят се в кръг като затворници, кога ги изкарат да вземат въздух. А братята стоят в средата като звероукротители. Ако ти се примоча или нещо друго, трябва да вземеш пропуск. Пет пропуска — едни такива дървени — за повече от триста души. Въртят се ония ми ти ученици с чантичките за храна, ядат и се стискат да не пикаят.
Пилето беше започнал сам да си произвежда пропуски, за да влиза в библиотеката по време на обеда. Беше изрязал отвътре една книга и в нея си слагаше сандвичите. Тоя номер беше минавал три месеца, но точно преди великденската ваканция го бяха хванали. Един от братята го издебнал в библиотеката и го хлопнал изотзад по главата. Пилето хвърлил по него книги, сандвичи, всичко и хукнал по ония външни стълби. Изхвърлиха го, разбира се. И той се прехвърли в училището в Ъпър Мериън, да си довърши годината сред нормални хора. Сега, мислех си, ще се отвори на момичета и на всичко, но той все повече откачаше. Всички ученици взеха да му викат Пиле. Ама той вече наистина приличаше на пиле.
Измършавя още повече и ребрата му стърчаха, като че са счупени. Изпънал шия напред, а очите му така се въртят, сякаш са откачени от орбитите — ще речеш, не се спират върху нищо. Аз обаче зная, че всичко вижда, въпреки че уж не гледа. Ами времето! Пилето, дявол знае как, винаги познаваше времето. Вестникът пише, че ще вали, а Пилето вика — няма да вали. И се оказва прав.
През лятната ваканция се хванахме на работа като кучкари. Пилето съвсем се беше ошашавил вече с неговите канарчета. Стоим прави отзад на камиона с ония големи мрежи, а Пилето все за канарчетата говори: колко яйца имало в това гнездо, коя птичка вече се е научила да си лющи семето и прочие. Изобщо не го търси.
На другата година не се виждахме с Пилето много често. Аз се занимавах е лека атлетика, хвърляне на диск, борба, влязох и в училищния отбор. Пилето не се интересуваше от спорт. На него птици му дай.
Предпоследната година, щом навърших седемнайсет, записах се в щатската гвардия. Исках да се науча да стрелям с пушки, с пистолети и други такива. Всеки четвъртък вечер ходехме да се обучаваме на плаца на гвардията. Понякога Пилето идваше с мен. Сядаше на пейките и ни гледаше. На мен ми бяха зачислили една стара карабина „Спрингфилд“ и аз веднага се научих да я разглобявам. Страшно копеле — войник и патриот, няма що. Виках си: дано ми падне случай да изкормя няколко от жълтичките япончета, преди да е свършила цялата дандания.