По същото време започнах да ходя с Луси. Тя беше един от главните викачи на училището — ония, дето при състезания дават тон на другите какво да крещят; адски тъпа, учеше в търговския. Един ден седя на училищния паркинг в колата на Хиг и се натискам с Луси; и точно в тоя момент Пилето се дотърколва на своя велосипед. Вече сме предпоследна година, а той още върти това скапано колело, с него се беше снабдил, след като се простихме с нашите велосипеди в Уайлдуд, когато се Опитахме да ги продадем. Ако го подкараш по-бързо от три мили в час, ще се разпадне. Само Пилето можеше да кара такова чудо; дори не го заключваше на велосипедните стойки. Само го закрепваше на тях. Та кой ще открадне такова колело? Във всеки случай друго колело на стойките не можеше да се види; те са правени през двайсетте години, когато на училище се е ходело с велосипеди. Пилето — вали не вали — всеки ден се мъкнеше на училище с това колело. Кажете, какво да го правиш такъв човек?
Та идва Пилето с колелото и се заговаряме за изпитите. Много от предметите, които учехме, съвпадаха, защото и двамата бяхме в общообразователния отдел. Луси нещо оглежда Пилето. Тя май изобщо не знаеше, че с него сме приятели. За нея аз бях големият сваляч Ал, борец и футболист, човек, за когото можеше да се крещи.
Пилето започна да говори за своите канарчета. Всички в училище знаеха, че той вече има около сто канарчета. Веднъж беше донесъл от тях в час по химия за изучаване на кръвта им, а по физика беше построил летящ модел, който наистина работеше — един щур орнитоптер. Дори пишеше за тях по литература. Страшен маниак. Аз все още се интересувах по малко от гълъби, но неговото не се траеше. Бях ходил у тях да видя птичарниците му, но това беше почти същото, както той идваше с мен на учебния плац.
Просто бяхме свикнали един с друг, иначе друго не ни свързваше.
Пилето взе да разправя за някакво канарче, което научил да лети с тежести, вързани на краката. Така то тежало почти три пъти повече от нормалното и въпреки това хвърчало. Шампион по вдигане на тежести в птичия свят. Започнал да обучава това нещастно канарче още щом се излюпило. Луси каза нещо в смисъл, че това е жестокост, и Пилето й хвърли бърз, беглив поглед и една почти незабележима усмивка — да не излезе, че не й обръща внимание. Но Луси загрява много бавно и никога не може да долови такова нещо.
Пилето беше толкова изтънял, че почти прозираше. Беше към края на май, та носеше риза с къси ръкави, под която се очертаваха изхвръкналите му ребра. Изобщо, добиваше все по-невъзможен вид. В цялото училище само той носеше такава дълга коса — тя затулваше очите му и въпреки това никога не си даваше труд да я отметне назад. Как не се спъваше с тая коса!
Докато разговаряхме, той описваше малки кръгчета с колелото. Аз седя в колата и подпъхвам ръка към Лусиния чатал. Тя ту стяга, ту отпуска мускулите си. Луси имаше страхотно силни крака. Можеше да подскочи и от раз да направи шпагат. Това беше коронният й номер като викачка. Как само го правеше — шапката да ти падне!
Най-после Пилето си тръгна. Тогава Луси взе да ме разпитва за него. Обяснявам й, че сме съученици от прогимназията. Тя поотваря крака, вече е готова… Мисля да я заведа в парка зад училището. Знам там много готино място под един мост. Цялото е осеяно с презервативи. Луси залепва уста върху моята и ми удря един език, после се отпуска на облегалката.
— Той да не би да е по другата част? — казва тя. — Вижда ми се нещо като хомисексуалист.
Бога ми, така го рече, „хомисексуалист“!
С Пилето се сдобих в навечерието на Коледа, а през февруари вече пролича, че й е време да се чифтоса. Застане на едно място и пляска криле, без да лети, някакво нервно пърхане. Освен това започна да примъква хартийки и конци. И взе да издава едно ново, късо пейп, а понякога и трели. Когато поема храна от пръста ми, цвърти, прикляка като за чифтосване, трепти с криле и иска да я храня. Аз слагам малко храна на края на пръста, а Пилето зяпва и чака да пусна храната направо в гърлото й, сякаш е пиленце. Когато искат да се чифтосат, женските много заприличват на малки пиленца.
Горе-долу по същото време майка ми разбра, че пускам Пилето да хвърчи извън клетката, и направи страхотна сцена. Въпреки нейните истерии баща ми каза, че мога да си направя птичарник в свободното пространство под леглото ми. Майка ми разигра още един припадък, но трябваше да се помири. Понякога баща ми е разбран човек.