Като го анализираш, всяко важно нещо става незначително — както животът изглежда нищо пред смъртта. Умението се унищожава, не, стерилизира се от мисленето; дестилира се в познание. Да мислиш, то е да превърнеш умението в познание.
Най-накрая толкова се уморявам от тия опити да докопам Пилето, че спирам и само го гледам. А той ми се усмихва. Значи, продължава да ми играе номера. Разбира се, ножа си той иска, но не го е яд на мен. Аз го отварям бавно, за да го сплаша. Прикляквам, като че се готвя да го убия. Той само стои и ме наблюдава. Започвам да си мисля, че дори наистина да искам, никога не мога да го достигна с ножа. Да го метна по него, той ще скочи и ще го улови във въздуха. И започвам да си давам сметка колко смешно е цялото положение. Марио все още е при нас и гледа. Хвърлям ножа в краката на Пилето. Той го вдига. Почиства го, затваря го, пристъпва към Марио и му го подава. Ако наистина е негов, казва, нека си го вземе. Възможно е, казва, Зигенфъс да го е намерил или да го е откраднал, а пък ножът да си е на Марио. Крясвам на Марио да Не се докосва до тоя нож. Поемам го от Пилето и му го подавам обратно. Чувствувам се като генерал Лий, когато е предал сабята си. И тогава Пилето ме попита дали обичам гълъби и ме покани в техния двор да видя гълъбарника, който си строеше. Марио си тръгна сам към къщи, а ние с Пилето станахме приятели.
— Пиле, знаеш ли, че ако искаше, можеше да станеш шампион на щата. Само с един пръст можеше Да надвиеш всички ония скариди от категория сто двайсет и пет. Можеше да счупиш и всички рекорди в леката атлетика.
В съботни дни отивахме с него на улицата срещу газовия резервоар и гледахме гълъбите горе. Пилето имаше голям бинокъл, който беше купил от магазин за заложени вещи. Тоя бинокъл беше само за тая работа — да наблюдаваш гълъби. Наблюдавахме ги по цял ден, като се редувахме с бинокъла и лапахме огромни сандвичи, които купувахме от Лонг Лейн.
Пилето рисуваше гълъбите. Той все рисуваше гълъби и всякакви други птици, както другите момчета рисуват състезателни автомобили, мотоциклети или момичета. Изписваше с подробности перата или краката, изобщо рисунките му на птици приличаха на технически чертежи със стрелките му там, с поглед отгоре, поглед отстрани и прочие. А речеше ли да нарисува гълъба като гълъб, и това можеше. Каквото и да говорим, Пилето е и художник.
Един ден ни издебват няколко фантета. Били се получили оплаквания, че сме надничали с бинокъла в хорските къщи. За щастие Пилето имаше цял куп от тия рисунки на гълъби и казахме, че готвим доклад за училище. Това е нещо, което дори един полицай може да разбере. Иначе ще му е много трудно да обясни на някоя дама защо предпочитаме да наблюдаваме гълъбите, вместо да гледаме с бинокъла през прозореца как тая дама пишка.
Между ятата на газовия резервоар имаше и хубави екземпляри и ни се щеше да се сдобием с няколко от тях. Пилето сигурно би могъл да ги склони да влязат в джоба му, но и на двама ни беше влязла мухата да се качим на резервоара. Това трябваше да стане нощем, когато гълъбите спят. Резервоарът беше ограден, а имаше и нощен пазач, но ние бяхме разузнали откъде можем да се промъкнем.
Трудно ми е да върша това: трябва да убивам всяка птица, да я оскубвам, да я изкормям заради една само хапка. Трябва. Гладен съм, гладен съм за знание. Главата ми се върти. Човек е готов на всичко заради знанието.
Използувахме нашата въжена стълба с куката, за да придърпаме долната секция на стълбичката на резервоара, която е откъм задната му страна, Пръв се закатерих аз. Носехме торби от зебло, в които да слагаме гълъбите. Имахме фенерчета, та да можем да виждаме птиците и да избираме онези, които ни харесат.
Добрахме се благополучно, догоре. Оттам се откриваше приказна гледка; виждаха се театър „Тауър“ и светлините по пътя към Филаделфия. Седнахме и си обещахме да дойдем някой път още веднъж, за да гледаме звездите. Такова нещо досега не беше ни идвало наум.
Леле, какво шубе ме раздруса! Трябваше да се надвесим над края на резервоара и да бъркаме във вдлъбнатината, където спяха гълъбите. Пилето ме хвана за краката и пръв опитах аз, но нищо не излезе. Покривът на резервоара е скосен към края и толкова трябва да се надвесиш, че раменете ти да излязат извън ръба. Ето това не можах да направя. Колкото и за силен да се мислиш, има неща, които просто не можеш да направиш.
А за Пилето това нищо не беше. Пресяга се той и ми подава птиците. Ако не струват, връщам му ги, а хубавите пъхам в торбата. Така обиколихме целия резервоар, като спирахме и проверявахме, щом усетехме, че има гълъби. По този начин при първия тур се сдобихме с десетина прилични птици.