В по-долната вдлъбнатина, казва Пилето, могат да се намерят още. И се завлачва по корем, докато увисва надолу, кажи-речи, до кръста. Аз оставям торбата с гълъбите и сядам върху краката му, за да не се изхлузи.
Иде ми да зарежа тая работа. Умирам от страх, както само съм седнал на краката му толкова близо до края. А той вече толкова е увиснал надолу, че не може да ми подава гълъбите. Затова взема другата торба, та да си ги слага направо. Мисля си, щом Пилето ги избира, кой знае какви чудовища ще отнесем, но нищо, после винаги можем да ги пуснем.
Точно в тоя миг чух някакъв шум, в тъмнината зад мен изпърхаха гълъби. Обръщам се и виждам два да се измъкват от торбата. Без да съобразя, пресягам се назад да затворя торбата И пред погледа ми се размахват краката на Пилето и изчезват отвъд края на резервоара!
Всички гълъби се размърдват и политат нагоре в мрака. Посрал съм се от страх. Седя и не смея да се мръдна. Имам чувството, че целият резервоар се люлее. Нищо подобно. Примъквам се по корем до края. Пилето се е хванал за вдлъбнатината. Торбата все още виси на ръката му. Той вдига глава и ми пуска една широка усмивка. Протяга едната си ръка.
„Подай ми ръка, Ал.“
Пресягам се, но не съм в състояние да се наведа толкова, че да го хвана. Затварям очи, но ми се завива свят и ми се струва, че политам надолу. Той отдръпва протегнатата си ръка и се хваща с нея за вдлъбнатината, за да освободи другата. Опитва се да се изхвърли и да се залови с крак за ръба, но не успява. Аз се разтрепервам.
„Ще отида да доведа някого, Пиле.“
„Няма Да издържа толкова дълго. Но нищо, ще се справя сам.“
Притегля крака нагоре и се опитва да достигне ръба с едната си ръка. Аз искам да му помогна, но съм напълно парализиран. Не смея да се доближа до края. А Пилето виси там, издупил се в мрака. Лягам пак но корем и се мъча да изпълзя колкото е възможно по-напред. Протягам ръка така, че да може да я достигне, ако се пусне с едната. Пилето казва: „Като река три, ще се пусна и ще се хвана за ръката ти.“
Той брои, пуска се и аз го хващам. Ега ти крика. Река ли да го изтегля, ще полетя надолу. Просто балансираме на ръба; но при всяко негово помръдване аз се изхлузвам надолу. И ето че намокрих гащите. Господи, какъв страх! А Пилето се обръща и гледа надолу.
„Ще опитам върху купа въглища.“
Не разбирам какво иска да каже; или може би не искам да разбера.
Със свободната си ръка Пилето намества торбата пред себе си, после се пуска от мен. За секунда увисва и се обръща с гръб към резервоара, после се отблъсква и полита във въздуха. Проследявам целия му полет. Изопнал тялото си, той рита с крака, сякаш плува. Ръцете му са широко разперени, а между тях е опъната торбата.
Първият ми полет. Да летиш, значи да живееш. Нищо не те подпира отдолу. Живееш във всеобемния въздух; около теб само въздух, никаква опира не нарушава пространството. Заслужава си да жертвуваш всичко, за да останеш сам във въздуха, жив.
Пилето наистина се е устремил към купа въглища и точно преди да се приземи, се свива на кълбо, обръща се и пада по гръб. И не става. Едва го забелязвам — някакво бяло петънце върху черните въглища. То е толкова далеч.
Бях сигурен, че не се е пребил. Което е глупаво, понеже резервоарът трябва да е висок повече от сто фута. Дори не забравих да взема торбата с гълъбите. Спуснах се по стълбичката на резервоара, без много да се размислям, само все още уплашен. Й хукнах към въглищата. Нощният пазач трябва да беше заспал.
Пилето беше седнал. На фона на въглищата изглеждаше блед като мъртвец. От носа му капеше кръв и се стичаше в ъглите на устата му. Седнах до него. Седим тъй двамата и аз не зная какво да сторя. Не мога да повярвам, че всичко това наистина се е случило. Отдолу резервоарът изглежда дори по-висок, отколкото отгоре.
Пилето се опитва два-три пъти да заговори, но не му достига въздух. Когато най-сетне проговаря, гласът му някак чегърта.
„Успях. Летях. Каква красота.“
Той не падна от резервоара, сто на сто съм сигурен. Ако беше паднал, щеше да стане на кайма.
„Да, летя и още как. Искаш ли да повикам някого?“
„Няма нужда, много съм добре.“
Пилето се опитва да стане. Лицето му пребледнява още повече; започва да повръща кръв. После се отпуска пак на въглищата и изпада в безсъзнание.