Томи и Аника си мислеха, че кафето никога така не им се е услаждало. В къщи не им даваха да пият всеки ден кафе, а само когато бяха канени на гости, както беше и сега. Аника разсипа малко кафе в скута си. Отначало петното беше топло и мокро, после стана студено и мокро, но Аника си каза «нищо от това».
Когато свършиха, Пипи хвърли чашките долу на тревата.
— Искам да видя колко е здрав порцеланът в наши дни — каза тя. — Една чашка и три чинийки се оказаха забележително издръжливи. А от каната се отчупи само чучурчето.
После Пипи започна да се катери още по-нагоре.
— Я гледай ти! — извика тя неочаквано. — Дървото било кухо!
В дънера имаше голяма хралупа, която листата скриваха от погледите на децата.
— О, и аз искам да се покатеря и да видя — каза Томи, но никой не му отговори.
— Пипи, къде си? — извика той разтревожен.
Тогава чуха гласа на Пипи, но не отвисоко, а някъде дълбоко отвътре. Той звучеше, сякаш идеше изпод земята.
— Аз съм вътре в дървото. То е кухо чак до долу. Има една малка дупчица и през нея виждам каната за кафе на тревата.
— О, ами как ще излезеш оттам! — ужаси се Аника.
— Изобщо няма да излизам — отвърна Пипи. — Ще остана тук, докато се пенсионирам. А вие ще ми хвърляте отгоре храна през онази дупка. Пет, шест пъти дневно.
Аника се разплака.
— Защо се разплака, защо ти е мъчно — провикна се Пипи. — Я елате долу при мен и ще си играем на затворници, които чезнат в някоя тъмница.
— За нищо на света! — извика Аника и за всеки случай слезе от дървото.
— Аника, виждам те през дупчицата — обади се Пипи. — Да не настъпиш каната за кафе. Това е чудесна стара кана, която никому не е сторила нищо лошо. Пък и не е нейна вината, че вече си няма чучурче.
Аника пристъпи към дървото и през една малка дупчица видя върха на показалеца на Пипи. Това донякъде я утеши, макар още да се тревожеше.
— Пипи, наистина ли не можеш да излезеш? — проплака тя.
Пръстчето на Пипи изчезна и след по-малко от една минута лицето й надникна през хралупата, горе на дървото.
— Ако се опитам, сигурно ще мога — каза тя, като с една ръка държеше настрана клоните.
— Толкова лесно ли се излиза? — попита Томи, който още беше горе на дървото. — Тогава и аз искам да сляза долу и да чезна.
— Добре — каза Пипи, — но нека вземем стълба.
Тя се измъкна от хралупата и ловко се спусна долу на земята. После изтича за стълбата, издърпа я подире си на дървото и я напъха в хралупата.
Томи гореше от нетърпение да слезе долу. Наистина не беше лесно да, се изкачи до хралупата, защото беше доста нависоко, но той беше храбро момче и съвсем не се боеше да се вмъкне в тъмния дънер. Аника го видя как изчезна и се замисли дали някога ще го види пак. Сетне се опита да надникне през дупчицата.
— Аника — чу тя неговия глас, — не можеш да си представиш колко е хубаво тук. Трябва да дойдеш. Щом като има стълба, съвсем не е страшно. Слезнеш ли веднъж, ще поискаш после пак.
— Сигурен ли си? — попита Аника.
— Абсолютно — увери я Томи.
Тогава Аника се покатери отново на дървото с разтреперани колене, а Пипи й помогна най-горе, дето беше трудно. Когато видя каква тъмнина е вътре, Аника понечи да се върне. Но Пипи я задържа за ръка и я насърчаваше.
— Не се бой, Аника — чуваше тя гласа на Томи някъде отдолу. — Вече виждам краката ти и ще те хвана, ако речеш да паднеш.
Аника обаче не падна, а стигна благополучно при Томи. След един миг дойде и Пипи.
— Нали е чудесно? — възкликна Томи.
Аника трябваше да се съгласи, че това е вярно. Дори не беше така тъмно, както тя си мислеше отначало, защото през дупчицата се процеждаше светлина. Аника пристъпи да се увери, че и тя може да види каната за кафе вън на тревата.
— Това ще бъде нашето скривалище — каза Томи. — Никой няма да знае къде сме. А ако обикалят отвън да ни търсят, ще ги гледаме през дупчицата. Ама че смях ще падне!
— Може да вземем една пръчка, да я промушим през дупчицата и да ги гъделичкаме — предложи Пипи, — за да си помислят, че има привидения.
Това така развесели децата, че се прегърнаха от радост. Тъкмо тогава откъм къщата на Томи и Аника се чу гонгът, който ги викаше за вечеря.
— Колко жалко! — рече Томи. — Трябва да се прибираме. Но утре веднага след училище ще дойдем пак.