По-нататък се издигаше ниско хълмче, по което човек можеше лесно да се изкатери. А горе на хълмчето имаше малка издатина, също като балкон. Децата се настаниха точно там.
— Докато слагам трапезата, ще жумите! — заповяда Пипи.
Томи и Аника стиснаха очи колкото можеха и чуха как Пипи отвори кошницата и как зашумоляха разни хартии.
— Едно, двайсет, три, сега погледни! — изкомандува най-сетне Пипи.
Те отвориха очи и се развикаха от възторг при вида на всичките лакомства, които Пипи бе подредила върху голата скала — малки апетитни сандвичи с кюфтенца и шунка, цял куп палачинки, посипани със захар, няколко тънки кафяви суджучета и три крема с ананас. Трябва да знаете, че Пипи беше се учила да готви при готвача на кораба на татко й.
— Ех, че било хубаво да имаш ден за почистване! — възкликна Томи с уста, пълна с палачинки. — Де да беше всеки ден!
— А, не — възпротиви се Пипи. — Да не съм луда да чистя всеки ден. Забавно е, разбира се, но ако се прави всеки ден, ще е уморително.
Накрая децата бяха тъй сити, че едва можаха да се помръднат. Затова седяха кротко под слънчевите лъчи и се радваха на всичко.
— Дали е трудно да се лети? — каза Пипи и хвърли мечтателен поглед към ръба на издатината. Там скалата пропадаше стръмно надолу и беше доста висока.
— Човек сигурно би могъл да се научи да лети надолу — продължи тя. — Но положително е по-трудно да се лети нагоре. Всъщност нека започна от по-лесното. Смятам да опитам.
— Не, Пипи! — изкрещяха Томи и Аника. — О, мила Пипи, недей!
Ала Пипи стоеше вече на ръба.
— «Литни, литни, грозна мухо ти, и грозната муха полетя» — издекламира тя, като при думата «полетя» разпери ръце и скочи в празното пространство.
След половин секунда нещо силно тупна долу на земята. Пипи беше паднала. Томи и Аника излази ха по корем и уплашено погледнаха надолу. Пипи се изправи и изтупа коленете си.
— Забравих да размахам криле — провикна се тя весело. — Пък и палачинките в стомаха ми сигурно бяха много.
И сега изведнъж децата забелязаха, че Господин Нилсон е изчезнал. Очевидно беше се запилял на самостоятелен излет. Те си спомниха, че бяха видели как гризе самодоволно кошницата, но докато Пипи правеше своя опит да лети, го бяха забравили. А сега го нямаше.
Пипи така се ядоса, че хвърли лявата си обувка в един голям дълбок гьол.
— Човек никога не бива да води маймуни със себе си, когато отива някъде — гневеше се тя. — Трябваше да го оставя у дома да пощи коня. Друго не му се полага — отсече Пипи и хлътна в гьола, за да извади обувката си. Водата й стигна до кръста.
— По тоя случай няма да е зле да си измия косата — каза Пипи, потопи главата си във водата и остана така толкова дълго, че започнаха да излизат мехури.
— Сега няма защо да ходя на фризьор — заяви тя доволно, когато най-сетне се подаде отново. После излезе от водата и се обу.
Тримата потеглиха да търсят Господин Нилсон.
— Чувате ли какви звуци издавам, когато вървя — засмя се Пипи. — Роклята ми прави «шляп, шляп», а обувките — «джап, джап». Смешно, нали? Смятам, че и ти трябва да опиташ — обърна се тя към Аника, която изглеждаше тъй спретната с русите си копринени къдрици, розовата рокличка и малките бели кожени обувчици.
— Друг път! — отклони разумната Аника.
Те продължиха нататък.
— Как да не се разсърди човек на Господин Нилсон — ядосваше се Пипи. — Винаги така прави. И в Сурабайя веднъж ми избяга и се цани за слуга при една стара вдовица. Туй накрая беше лъжа, разбира се — добави тя след кратка пауза.
Томи предложи всеки да тръгне в различна посока и да търси Господин Нилсон. Аника си беше малко плашлива, та отначало не искаше, но Томи само й каза:
— Да не си страхливка?
Аника естествено не можеше да преглътне такова оскърбление. И тъй, трите деца се оправиха в различни посоки.
Томи тръгна през една ливада. Той не намери никакъв Господин Нилсон, но намери нещо друго. Един бик! Или по-точно казано, бикът намери Томи и Томи никак не му се понрави, защото това беше зъл бик, който ни най-малко не обичаше деца. Той се втурна напред с наведена глава и страшен рев и Томи нададе нечовешки вик от ужас, който проехтя в цялата гора. Пипи и Аника го чуха и пристигнаха бегом да видят какво означава това. Бикът вече беше успял да вдигне Томи на рогата си и да го метне нависоко във въздуха.
— Такова неразбрано животно — каза Пипи на Аника, която плачеше отчаяно. — Така ли се прави? Нали ще изцапа бялото моряшко костюмче на Томи. Отивам да вразумя този глупав бик.
Речено — сторено. Тя изтича и дръпна животното за опашката.