— Хайде по-кротко — каза й Пипи. — Няма само ти да се забавляваш я! Има и други, които са си платили.
Тогава мис Карменсита реши да скочи, но и това не стана, защото Пипи я беше хванала здраво през кръста. Сега зрителите не издържаха вече и започнаха да се смеят. Беше наистина смешна гледка: красивата мис Карменсита, здраво хваната от малкото червенокосо момиче с големи обувки, което сякаш цял живот само беше участвало в циркови представления.
Ала директорът на цирка съвсем не се смееше. Той направи знак на своите разпоредители с червени униформи да спрат коня.
— Свърши ли вече номерът? — попита разочаровано Пипи. — Тъкмо когато стана толкова весело!
— Проклето дете! — процеди през зъби директорът. — Махай се!
Пипи го погледна отчаяно:
— Но защо ми се сърдиш? Аз мислех, че сме дошли да се забавляваме.
Тя скочи от коня и се върна на мястото си. Веднага дойдоха двама едри разпоредители, за да я изхвърлят. Те я хванаха и се опитаха да я вдигнат, но не успяха. Пипи си седеше неподвижно и те просто не можеха да я помръднат от мястото й, въпреки че дърпаха с всички сили. Не им остана друго, освен да повдигнат рамене и да се отдалечат.
Междувременно бе започнал следващият номер. Това беше мис Елвира, която щеше да ходи по въже. Тя беше с розова поличка от тюл, а в ръка държеше розово чадърче. С малки грациозни стъпки мис Елвира се пусна по въжето и започна да прави какви ли не сложни фигури. Беше много красиво. Мис Елвира показа, че дори може да ходи заднишком по тънкото въже. Но когато стигна до малката платформа в края на въжето и се обърна, ето че там беше застанала Пипи.
— Какво ще кажеш? — попита очарована Пипи, когато видя изуменото лице на мис Елвира.
Мис Елвира не каза нищо, а скочи долу и се хвърли на врата на директора, който беше неин татко. А той отново изпрати разпоредителите да изгонят Пипи. Този път дойдоха петима. Но всички зрители се развикаха:
— Оставете я на мира! Искаме да видим червенокосото момиче! — И затропаха с крака и запляскаха с ръце.
Пипи се пусна по въжето. И сега се оказа, че номерата на мис Елвира не бяха нищо в сравнение с умението на Пипи. Когато стигна до средата на въжето, тя вдигна единия си крак право нагоре, така че голямата обувка образува нещо като покрив над главата й. После наклони ходилото напред и се почеса с върха на обувката зад ухото.
Директорът на цирка никак не беше възхитен от участието на Пипи в неговото представление. Той искаше да се отърве от нея. Затова тихо се прокрадна и разхлаби механизма, който опъваше въжето. Беше уверен, че Пипи ще падне.
Но това не стана. Вместо да падне, Пипи залюля въжето. Напред-назад — все по-бързо и по-бързо и изведнъж скочи високо във въздуха и се озова върху гърба на директора. Той така се стресна, че хукна да бяга.
— Ех, че игрив кон! — каза Пипи. — Но защо си нямаш пискюли на главата?
След това реши, че е време да се върне при Томи и Аника, смъкна се от гърба на директора и се настани на мястото си, защото щеше да започне следващият номер. Той се позабави малко, тъй като директорът трябваше да отиде да изпие чаша вода и да се среше. После се появи отново, поклони се на публиката и съобщи:
— Уфажаеми дами и господа, слет един момент ште фидите най-голямото чудо на фсички фремена — най-шилния чофек ф сфета — Шилния Адолф, дошега от никого непобеден. Моля, дами и господа, ето Шилния Адолф.
Тогава на арената пристъпи тежко огромен здравеняк. Беше облечен в трико с телесен цвят, препасан през корема с леопардова кожа. Поклони се на публиката и изглеждаше страшно доволен.
— Фиште само к'ви мускули — директорът притисна ръката на силния Адолф, върху която мускулите се издуваха като големи топки. — А сега, уфашаеми дами и господа, посфолете ми да напрафя едно наиштина интересно предлошение. Кой измешду фас ште дръсне да се прибори с Шилния Адолф, кой ште дръсне да се опита да надфие най-шилния чофек на сфета? Храбрецът, който победи Шилния Адолф, ште получи сто крони. Помислете си, дами и господа. Моля, заповядайте! Кой ште ислесе напрет?
Никой не излезе напред.
— Какво каза тоя — попита Пипи — и защо говори на арабски?
— Каза, че който може да надвие оня мъжага, ще получи сто крони — обясни Томи.
— Аз мога — заяви Пипи, — но ще ми е жал за него, защото изглежда добричък.
— Това все пак не можеш да направиш! — възпротиви се Аника. — Че той е най-силният мъж в света!
— Най-силният мъж, да — отговори Пипи. — А пък аз съм най-силното момиче в света, не забравяй това.
През това време Силният Адолф вдигаше големи железни топки и огъваше яки железни прътове, за да покаже колко е силен.