— Е, господа — провикна се директорът, — наиштина ли никой не иска да спешели сто крони? Наиштина ли ште съм принуден да ги запазя за себе си — и той размаха банкнотата.
— Не, наистина не бива — обади се Пипи, прекрачи преградата и излезе на арената.
Директорът направо побесня, когато я видя.
— Махай се! Да не те вишдам пофече — изсъска той.
— Защо си все такъв неучтив? — упрекна го Пипи. — Аз само искам да се боря със Силния Адолф.
— Тук няма място за шеги — роптаеше директорът. — Изчезфай, преди Шилният Адолф да сабелеши твоето нахалштфо.
Но Пипи мина покрай него и пристъпи към Силния Адолф. Хвана голямата му ръка и сърдечно я раздруса.
— Е, ще се преборим ли? — подкани го Пипи.
Силният Адолф я гледаше и не можеше да разбере за какво става дума.
— След една минута започвам! — заяви Пипи.
И така направи. Тя сграбчи Силния Адолф през кръста и преди някой да проумее какво става, го събори на тепиха. Силният Адолф се изправи с пламнало лице.
— Дръж се, Пипи — викаха Томи и Аника. Зрителите чуха и също започнаха да викат «Дръж се, Пипи!». Директорът седеше на парапета и кършеше ръце. Беше много ядосан. Но още по-ядосан беше Силния Адолф. Откакто се помнеше, никога не беше му се случвало такова ужасно нещо. И реши да покаже на това червенокосо момиче що за мъжага е Силния Адолф. Той се хвърли към нея и я хвана през кръста. Ала Пипи беше непоклатима като скала.
— Още можеш! — окуражи го тя. Но веднага се изтръгна от хватката му и след миг Силния Адолф отново се просна на тепиха. Пипи застана настрана, да изчака, докато стане. Тя не чака дълго. Той се надигна с рев и се спусна към нея.
— Тралала, хопсаса! — измърмори Пипи.
Всички в цирка тропаха с крака, хвърляха шапките си нагоре и крещяха: «Дръж се, Пипи!»
Когато Силния Адолф се втурна към нея за трети път, Пипи го вдигна с изправени ръце над главата си и обиколи с него арената. След това пак го повали на тепиха и го притисна към земята.
— Сега, драги чичко, смятам, че няма защо да продължаваме — каза му тя. — По-весело, отколкото беше досега, няма да стане.
— Пипи победи! Пипи победи! — викаха всички в цирка. Силния Адолф светкавично се измъкна. Директорът на цирка трябваше да даде на Пипи стотарката, а си личеше, че с най-голямо удоволствие би я сдъвкал.
— Сапофядайте, госпожице — каза той. — Сапофядайте сто крони.
— Пфу! — рече презрително Пипи. — Какво ще я правя тази хартийка? Дръж си я и си опечи в нея чирози, ако искаш!
И тя се върна на мястото си.
— Брей, че дълъг този цирк — каза тя на Томи и Аника. — Няма да е лошо, ако си дремна малко. Събудете ме обаче, ако стане нещо и трябва да помагам!
Тя се отпусна на стола и веднага заспа. И продължи да си хърка, докато разни палячовци, гълтачи на ножове и укротители на змии показваха майсторството си пред Томи, Аника и останалите зрители в цирка.
— Но, според мен, Пипи беше най-добрата от всички — прошепна Томи на Аника.
Във Вила Вилекула идват крадци
След участието на Пипи в цирковия спектакъл в малкото градче нямаше човек, който да не знае за невероятната й сила. Дори и във вестника писаха за нея. Но хората, които живееха в други градове, естествено не знаеха какво дете е Пипи.
В една мрачна есенна вечер по пътя край Вила Вилекула вървяха двама скитника. Тия скитници бяха опасни крадци, тръгнали да кръстосват пътищата, като търсеха какво да задигнат. Те видяха, че прозорците на Вила Вилекула светят, и решиха да се отбият и да си изпросят по някой сандвич.
Тъкмо тази вечер Пипи изсипа всичките си парички на пода в кухнята, за да ги преброи. Тя наистина не беше кой знае колко силна в броенето, но понякога правеше това, за да въведе ред.
— … седемдесет и пет, седемдесет и шест, седемдесет и седем, седемдесет и осем, седемдесет и девет, седемдесет и десет, седемдесет и единайсе, седемдесет и дванайсе, седемдесет и тринайсе, седемдесет и седемнайсе… пфу, че ми заседемдесетя на гърлото! Май че има още някакви цифри в цифрерията, а, сетих се — сто и четири, хиляда. Брей, че много пари — мърмореше си Пипи.
Точно тогава някой задумка по вратата.
— Влез или не влизай, както си искаш — провикна се Пипи. — Никого не насилвам!
Вратата се отвори и влязоха двамата скитника. Можете да си представите какви очи изцъклиха, когато видяха едно малко момиче, седнало съвсем самичко на пода, и брои пари.
— Сама ли си в къщи? — попитаха те лукаво.
— Съвсем не! — отвърна Пипи. — И Господин Нилсон е у дома.
Естествено крадците не знаеха, че Господин Нилсон е маймунче, което току-що си е легнало в зеленото креватче, завито с куклено одеялце. Те помислиха, че стопанинът на къщата се казва Нилсон, и многозначително си намигнаха.