Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата й и се счупи, а жълтъкът потече по лицето й. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха.
— Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.
Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата.
— Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали!
Томи и Аника си хапнаха и решиха, че това са много вкусни палачинки. После Пипи ги покани в гостната. Там имаше само една мебел — голям скрин с многобройни мънички чекмедженца. Пипи ги отваряше и показваше на Томи и Аника всички съкровища, които бе скътала в тях. Там имаше странни птичи яйца, причудливи раковини и камъчета, малки изящни кутийки, красиви сребърни огледала, бисерни огърлици и много други неща, които Пипи и баща й бяха купували по време на своите пътешествия около земното кълбо. Пипи даде на новите си другарчета по един малък подарък за спомен. Томи получи кинжал с блестяща седефена дръжка, а Аника — малка кутийка, чийто капак бе покрит с розови мидички. В кутийката имаше пръстен със зелен камък.
— А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да може утре пак да дойдете. Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали? А това би било жалко.
Томи и Аника бяха на същото мнение. И си отидоха. Минаха покрай коня, който беше изял всичкия овес, и излязоха през портата на Вила Вилекула. Когато си тръгваха Господин Нилсон им помаха с шапката си.
Пипи става нещотърсач и попада в схватка
На другата сутрин Аника се събуди рано. Тя бързо скочи от леглото и отиде босичка при Томи.
— Събуди се, Томи — задърпа го тя за ръката. — Ставай да вървим при смешното момиче с големите обувки!
Томи веднага се ококори.
— Още докато спях, знаех, че днес ще стане нещо весело, макар да не се сещах точно какво — каза той, като се изхлузваше от пижамата си. След това двамата се втурнаха в банята. Измиха си лицата и зъбите много по-бързо от друг път, облякоха се чевръсто и весело и цял час по-рано, отколкото ги очакваше майка им, спуснаха се от горния етаж по парапета на стълбата и се приземиха до наредената за закуска маса. Седнаха и завикаха, че искат тутакси млякото си с какао.
— Какво сте намислили — попита майка им, — като сте се разбързали толкова?
— Отиваме при новото момиче в съседната къща — каза Томи.
— И може би ще останем там цял ден — добави Аника.
Тъкмо тази сутрин Пипи се беше заловила да пече курабийки. Беше разточила голямо тесто на пода в кухнята.
— Ти знаеш ли — говореше Пипи на малката си маймунка, — че дъската за точене е съвсем недостатъчна, когато човек иска да опече поне петстотин курабии?
Затова сега Пипи коленичеше на пода и трескаво изрязваше сърцевидни курабийки.
— Престани да газиш по тестото. Господин Нилсон — каза тя с досада и точно тогава на вратата се позвъни. Пипи изтича да отвори. Беше бяла като воденичар от главата до петите и когато радостно се здрависа с Томи и Аника, върху тях се изсипа цял облак брашно.
— Добре направихте, че се отбихте — каза Пипи, като изтърси престилката си и вдигна още един облак брашно. То се полепи по гърлата на Томи и Аника и те започнаха да кашлят.
— Какво правиш? — попита Томи.
— Хм, ако ти кажа, че чистя комина, какъвто си хитър, няма да ми повярваш — отвърна Пипи. — Всъщност пека курабийки. Но скоро ще свърша. Дотогава може да седнете върху сандъка за дърва.
Как сръчно работеше Пипи! Томи и Аника наблюдаваха от сандъка за дърва как тя разряза тестото, как нареди курабиите в тавите, как ги метна във фурната. «Почти като на кино» — помислиха си те.
— Готово! — рече най-сетне Пипи и хлопна шумно вратата на печката подир последните тави.