Едва ли някой е плувал толкова бързо, както сега Бък. За две секунди стигна до брега и изскочи от водата. Беше сърдит и уплашен и сякаш обвиняваше Пипи, задето във водата има акули.
— Не те ли е срам, хлапачка такава — извика той. — Морето е пълно с акули.
— Нима съм твърдяла противното — рече Пипи и миловидно наклони глава встрани. — Знаеш ли, аз невинаги лъжа.
Джим и Бък се скриха пак зад храстите и се облякоха. Решиха, че вече е дошло време да помислят за перлите. Не се знаеше колко време ще отсъствуват капитан Дългия чорап и другите.
— Слушайте, дечица — каза Бък. — Чух как един разказваше, че по тия места се намирали много бисери. Знаете ли дали е вярно?
— И как още! — каза Пипи. — Просто се препъваш о бисерни миди, като ходиш по дъното. Слез да видиш и ще се убедиш.
Но Бък не искаше и да чуе за това.
— Във всяка мида има голям бисер — каза Пипи. — Горе-долу като този.
И тя му показа много голям бляскав бисер.
Джим и Бък така се запалиха, че не ги сдържаше на едно място.
— Имате ли повече от тия? — попита Джим. — Бихме искали да ги купим от вас.
Това не беше истина. Джим и Бък нямаха никакви пари, за да купуват бисери. Просто искаха да се доберат до тях с измама.
— Да, имаме около пет-шест литра бисери в пещерата — каза Пипи.
Джим и Бък не можаха да прикрият задоволството си.
— Отлично — каза Бък. — Слез долу с тях и ще купим всичко.
— Ами! — възрази Пипи. — Не помислихте ли с какво ще си играят после горките деца на топчета?
Трябваше да мине доста време в разправии, докато Джим и Бък схванаха, че няма да им се удаде да отмъкнат бисерите с хитрост. Но щом не можеха да ги вземат с коварство, решиха да ги заграбят с насилие. Сега поне вече знаеха къде са бисерите. Трябваше само да се изкатерят до пещерата и да ги вземат.
Да се изкатерят до пещерата — именно там беше цялата работа! Докато траеше разправията, Пипи полека откачи въжето и го скри в пещерата.
Пътят до пещерата не се стори особено привлекателен на Джим и Бък. Но очевидно нямаше друг изход.
— Хайде ти, Джим — каза Бък.
— Не, хайде ти, Бък — каза Джим.
— Хайде ти, Джим — натърти Бък. Той беше по-силен от Джим. И затова Джим тръгна да се катери. Той отчаяно се вкопчваше във всички издатини, до които можеше да се добере. По гърба му се стичаше студена пот.
— Гледай да се държиш здраво, за да не паднеш — окуражи го Пипи.
Именно тогава Джим падна. Бък крещеше и ругаеше от брега. Джим също се развика, защото видя, че две акули се насочиха право към него. Когато бяха само на метър от него, Пипи хвърли отгоре един кокосов орех, точно пред носовете им. Това ги стресна за малко, та Джим успя да доплува до брега и да изпълзи върху скалата. Водата се стичаше по дрехите му и той имаше много жалък вид. Бък му се караше безмилостно.
— Опитай сам и ще видиш колко е приятно — каза Джим на Бък.
— Ще ти покажа аз как се прави — отвърна Бък й пое нагоре.
Децата го наблюдаваха. Аника дори се поуплаши, като видя как идва все по-близо.
— Внимавай да не стъпиш там, защото ще паднеш — каза Пипи.
— Къде? — попита Бък.
— Там — посочи Пипи. Бък погледна надолу в краката си.
— По тоя начин се харчат много кокосови орехи — рече Пипи подир малко, след като хвърли още един орех, за да попречи на акулите да изядат Бък, който жално се мяташе във водата. Той все пак излезе от морето наежен като оса и показа, че не е от страхливите. Веднага тръгна да се катери отново, защото си беше наумил да стигне пещерата и да си присвои бисерите.
Този път му потръгна. Когато беше почти стигнал до отвора на пещерата, Бък извика победоносно:
— Сега, деца, ще ми платите за всичко!
Тогава Пипи протегна показалец и го мушна в корема.
Разнесе се силен плясък.
— Трябваше направо да си отнесеш и кокосовия орех, когато тръгна надолу — извика Пипи подире му, като се прицелваше в носа на една нахална акула. Но надойдоха още акули и тя се видя принудена да хвърли доста кокосови орехи. Един от тях улучи Бък право в главата.
— Ох, тебе ли умерих? — каза Пипи, когато Бък изрева. — Оттук приличаш на голяма отвратителна акула.
Джим и Бък решиха да изчакат децата.
— Когато огладнеят, ще се смъкнат оттам — закани се Бък. — И тогава ще им дам да разберат.
После извика нагоре:
— Жал ми е за вас, ако трябва да седите в пещерата, докато умрете от глад.
— Имаш добро сърце — отговори му Пипи. — Но до две седмици няма нужда да се безпокоиш за нас. След това може би ще трябва да разпределим кокосовите орехи на дажби.
Тя строши един голям кокосов орех, изпи млякото му и изяде вкусната ядка.