— Човек не бива да се пали чак толкова по игра на топчета като вас — рече тя. — Трябва да има известна мярка и в жаждата за удоволствия.
Тя ги понесе към лодката и ги тръшна в нея.
— Идете си сега в къщи и кажете на майка си да ви даде по едно петаче за пръстени топчета. Уверявам ви, че и с тях се играе много добре.
Малко по-късно параходчето напусна залива на остров Корекоредут. Оттогава никога вече не се е мяркало из тези води.
Пипи потупа коня си. Господин Нилсон веднага скочи на рамото й. Тъкмо тогава иззад най-далечния нос на острова се зададоха цяла върволица лодки. Това беше капитан Дългия чорап с дружината си, който се връщаше след успешен лов. Пипи се развика, като махаше с ръка, а те я поздравиха с веслата.
После Пипи опъна пак въжето, тъй че Томи, Аника и другите деца напуснаха пещерата, без да се излагат на опасност. Когато малко по-късно лодките навлязоха в залива, където беше закотвена «Лудетина», всичките дечурлига се бяха струпали да ги посрещнат.
Капитан Дългия чорап потупа Пипи.
— Спокойно ли мина всичко? — попита той.
— Напълно спокойно — отговори Пипи.
— Но, Пипи, не беше съвсем така — възрази Аника. — За малко не станаха нещастия.
— Вярно, щях да забравя — рече Пипи. — Наистина не беше спокойно, татко Ефраим. Щом си обърнеш гърба, и започват да стават разни работи.
— Но, мило мое дете, какво се е случило? — попита с тревога капитан Дългия чорап.
— Нещо ужасно — отговори Пипи. — Господин Нилсон загуби сламената си шапка.
Пипи напуска остров Корекоредут
Последваха приказни дни, приказни дни в този топъл, приказен свят, изпълнен със слънце, с искряща синя вода и с ухание на цветя.
Томи и Аника бяха толкова почернели, че почти не се различаваха от корекоредутчетата. А лицето на Пипи беше покрито с лунички.
— Това пътешествие се оказа много полезно за красотата ми — казваше тя доволно. — Сега съм по-луничава и по-хубава от когато и да било. Ако продължава така, ще стана просто неустоима.
Момо, Моана и всички корекоредутчета всъщност мислеха, че Пипи и сега си е неустоима. Никога не бяха се веселили както с нея и затова обикнаха Пипи, както я обичаха Томи и Аника. Разбира се, те обичаха и Томи, и Аника, а Томи и Аника им отвръщаха със същото. Затова се забавляваха тъй добре, когато бяха заедно и си играеха и играеха по цели дни. Често отиваха в пещерата. Пипи занесе там одеяла и когато искаха, оставаха да пренощуват с по-големи удобства, отколкото в оная първа нощ. Пипи направи и въжена стълба, която се спускаше от пещерата до морето, та децата се качваха и слизаха по нея, къпеха се и шляпаха до насита във водата. Да, сега можеха спокойно да се къпят там, защото Пипи прегради голямо пространство с мрежа и акулите не можеха да припарят. Много приятно беше да се плува в ония пещери, които бяха пълни с вода. Томи и Аника дори се научиха да се гмуркат за бисерни миди. Първият бисер, който Аника намери, беше голям, красив и розов. Тя реши да си го занесе у дома и да го постави на пръстен, който да й напомня за остров Корекоредут.
Понякога играеха, че уж Пипи е Бък, който се опитва да влезе в пещерата, за да открадне бисерите. Тогава Томи издърпваше стълбата и Пипи се катереше с мъка по скалата. Децата викаха: «Бък иде, Бък иде», и когато тя подаваше глава в пещерата, едно подир друго я мушваха с пръст в корема и тя падаше заднишком в морето. Там започваше да пляска с вирнати крака и децата така се смееха, че едва не се изсипваха от пещерата.
Когато пещерата им омръзваше, отиваха в своята бамбукова къща! Пипи и децата я построиха с общи усилия, но Пипи естествено направи най-много. Къщата беше голяма и четириъгълна, изградена от тънки бамбукови пръчки, и децата можеха да се катерят по стените и отвътре и отвън както си искат. Точно до нея растеше кокосова палма. Пипи изсече стъпала в стъблото й, та можеха да стигат чак до върха й. Оттам се откриваше хубав изглед. Между две други палми Пипи завърза люлка от лико. Децата се залюляваха на нея, а когато бяха се здравата засилили, скачаха и падаха във водата. Пипи се люлееше така високо и отхвръкваше толкова надалеч, че обичаше да казва: «Някой прекрасен ден ще тупна от небето в Австралия и тежко на онзи, върху чиято глава се стоваря».
Понякога правеха излети в джунглата. Там се издигаше високата планина, а от стръмната й стена се пенеше водопад. Пипи си втълпи да се спусне в бъчва по водопада и действително го направи. Тя донесе едно буре от «Лудетина» и се вмъкна в него. Момо и Томи го захлупиха с капака и заедно го бутнаха във водопада. Бурето се понесе стремително надолу, като се блъскаше о камъните, и накрая се разби на парчета. Всички деца видяха как Пипи изчезна във водовъртежа и си мислеха, че надали ще я видят отново, но внезапно тя изплува отгоре, изкатери се на брега и заяви: