— Представи си колко весело бихме прекарвали на връщане от училище — каза Томи.
— Да, пък и на отиване — добави Аника.
Колкото повече си мислеха за това, толкова по-досадно им се струваше, дето Пипи не ходи на училище, и накрая решиха, че ще се опитат да я убедят да се запише.
— Не можеш да си представиш каква симпатична учителка си имаме — каза Томи хитро на Пипи един следобед, когато той и Аника бяха на гости във Вила Вилекула, след като вече бяха научили прилежно уроците си.
— Да знаеш само колко е весело в училище — уверяваше я Аника. — Бих полудяла, ако не можех да отивам там.
Пипи седеше на ниско столче, потопила крака в легена, и ги миеше. Тя не продума, но така размърда пръстите на краката си, та водата се разплиска наоколо.
— Освен това там не се стои кой знае колко време — продължи Томи. — Само до два часа.
— Да, пък си имаме и Коледна, и Великденска, и лятна ваканция — добави Аника.
Пипи замислено хапеше палеца на единия си крак, без да каже нищо. Но изведнъж решително изсипа цялата вода от легена на пода, така че панталоните на Господин Нилсон, който седеше наблизо и си играеше с някакво огледало, съвършено се измокриха.
— Несправедливо е! — каза строго Пипи, без да я е грижа за отчаяния Господин Нилсон и за мокрите му панталони. — Съвсем несправедливо е! Не мога да понеса това!
— Какво именно? — учуди се Томи.
— След четири месеца е Коледа и вие ще имате ваканция. А аз, какво ще имам аз? — гласът на Пипи прозвуча тъжно. — Никаква ваканция, никаква, дори и най-малка Коледна ваканция — проточи жално тя. — Това не може да продължава така! От утре тръгвам на училище.
Томи и Аника заръкопляскаха от възторг.
— Ур-а-а! Тогава ще те чакаме пред нас в осем часа.
— О, не — каза Пипи. — Толкова рано не мога да тръгна. А освен това сигурно ще пристигна на кон.
Така и направи. На другия ден точно в 10 часа свали коня от верандата и малко по-късно всички жители на градчето се втурнаха към прозорците си, за да видят чий кон се е подплашил, та така препуска по улиците. Но те се лъжеха. Той не беше подплашен. Просто Пипи много бързаше за училище. Тя пристигна в луд галоп на двора, скочи в движение от коня, завърза го за едно дърво и отвори вратата на класната стая с такъв трясък, че Томи, Аника и техните кротки съученици подскочиха от чиновете.
— Привет-мривет! — изрева Пипи и размаха голямата си шапка. — Навреме ли идвам за уморението?
Томи и Аника бяха разказали на своята учителка за новата ученичка, която се казва Пипи Дългото чорапче. А и учителката беше слушала да се говори за Пипи в малкия градец и понеже беше много мила и добра учителка, реши да направи каквото може, за да се почувствува Пипи добре в училището.
Пипи се тръшна на един свободен чин, без никой да й разреши. Но учителката не обърна внимание на нехайното й поведение. Само й каза любезно:
— Добре дошла в училище, мила Пипи. Надявам се, че тук ще ти хареса и че ще научиш много неща.
— Ами да; пък аз се надявам, че ще имам Коледна ваканция — каза Пипи. — Затова и дойдох. Справедливостта преди всичко!
— Кажи ми първо всичките си имена — помоли я учителката, — за да те запиша.
— Името ми е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, някога страшилище на моретата, а понастоящем негърски крал. Всъщност Пипи е галеното ми име, защото татко смяташе, че Пипилота е много дълго.
— Добре — каза учителката, — тогава и ние ще те наричаме Пипи. Хайде сега да проверя малко твоите знания. Ти си голямо момиче и сигурно знаеш много неща. Да започнем със смятане. Е, Пипи, можеш ли да ми кажеш колко прави седем и пет?
— Хм, като не знаеш, да не мислиш, че смятам да ти го кажа.
Децата впериха ужасени очи в Пипи. Учителката й обясни, че в училище не се отговаря така: Освен това на учителката не се говори на «ти», а се казва «госпожице».
— Извинявам се много — промълви разкаяно Пипи, — но не знаех това. Вече няма да правя така.
— Надявам се — каза учителката, — а сега знай, че седем и пет прави дванайсет.
— Ето на̀! — каза Пипи. — Ето че си го знаела! А тогава защо ме питаш? Ах, каква съм, пак ти говоря на «ти». Извинявай! — и Пипи се ощипа силно по ухото.
Учителката се престори, че не забелязва нищо и продължи изпита.
— Кажи, Пипи, колко мислиш, че прави осем и четири?
— Около шейсет и седем — предположи Пипи.
— Грешиш — каза учителката. — Осем и четири прави дванайсет.
— Слушай какво, леличко, започваш да прекаляваш. Та нали току-що ми каза, че седем и пет прави дванайсет. В края на краищата дори и в едно училище трябва да има известен ред. А всъщност щом си се увлякла като дете по тия глупости, върви в някой ъгъл да си смяташ, пък ни остави на мира да си играем на гоненица! Ох, пак казах «ти» — извика ужасена Пипи. — Моля те, прости ми още този път, а занапред ще се старая да не забравям.