Девет сина беше родил Квелон Грейджой, ала само четирима бяха доживели до мъжество. Така ставаше на този студен свят, където мъжете вадеха риба от морето, копаеха в земята и умираха, а жените раждаха живеещи кратко деца в постели от кръв и болка. Ерон беше последният и най-малкият от четирите кракена, Бейлон — най-старият и най-храбър, свирепо безстрашно момче, което живееше само за да възстанови древната слава на железнородените. На десет беше изкатерил Кремъчните канари до обитаваната от духове кула на Слепия лорд. На тринайсет можеше да върти греблата на боен кораб и да играе танца на пръстите не по-зле от всеки мъж на островите. На петнайсет беше отплавал с Дагмер Сцепената челюст до Каменните стъпала и беше изкарал лятото в пиратски набези. Уби първия си враг и взе първите си две солени жени. На седемнайсет беше капитан на собствен кораб. Беше всичко, което трябваше да е един по-голям брат, макар никога да не показваше към Ерон нещо повече от презрение. „Слаб бях и пълен с грях, и заслужавах повече от презрение. По-добре презрението на Бейлон Храбрия, отколкото обичта на Юрон Вранско око“. И макар с годините старостта и скръбта да бяха вгорчили Бейлон, бяха го направили също и по-решителен от всеки жив мъж. „Роди се като син на владетел и умря като крал, убит от един ревнив бог — помисли Ерон. — А сега бурята иде, такава буря, каквато тези острови не са познавали никога“.
Отдавна се беше стъмнило, когато зърна шипестите железни зъбери на Хамърторн — дращеха към лунния сърп. Цитаделата на Горолд беше тежка и тромава, грамадните й каменни блокове бяха изсечени от надвисналата зад нея скална стръмнина. Под стените й входовете на пещери и древни мини зееха като беззъби черни усти. Железните порти на Хамърторн бяха затворени и залостени за нощта. Ерон ги заудря с един камък, докато екотът събуди един от стражите, младеж, огледално копие на Гормонд.
— Кой точно си ти? — попита навъсено Ерон.
— Гран. Баща ми ви чака.
Залата беше усойна и ветровита, пълна със сенки. Една от дъщерите на Горолд предложи на жреца рог ейл. Друга заръчка с ръжен тлеещия огън, от който излизаше повече пушек, отколкото топлина. Самият Горолд Гудбрадър говореще тихо с някакъв мършав мъж с фин сив халат и верига с много метални брънки на врата — нали беше майстер на Цитаделата.
— Къде е Гормонд? — попита Горолд.
— Връща се пеш. Отпратете жените си, милорд. И майстера също. Не обичаше майстери. Гарваните им бяха същества на Бурния бог, а и не се доверяваше на лечителството им, не и след Ури. „Никой свестен мъж не би избрал робски живот, нито ще си изкове робска верига, която да носи на врата си“.
— Гизела, Гуин, излезте — отсече Гудбрадър. — Ти също, Гран. Майстер Мюренмур ще остане.
— Ще се махне — настоя Ерон.
— Този замък е мой, Мокра коса. Не е твоя работа да казваш кой да се махне и кой да остане. Майстерът остава.
„Много далече от морето живее тоя човек“, каза си Ерон.
— Тогава аз ще се махна — заяви на Гудбрадър. Суха тръстика изшумоля под напуканите пети на босите му черни ходила, щом се обърна. Явно беше яздил толкова дълго за нищо.
Почти беше стигнал до вратата, когато майстерът се окашля и каза:
— На Престола от Морски камък седи Юрон Вранско око. Мокра коса се обърна. Залата изведнъж стана сякаш по-студена.
„Вранско око е на половин свят оттук. Бейлон го отпрати преди две години и се закле, че живота ще му струва, ако се върне“.
— Казвай.
— Доплавал е във Владетелски пристан ден след смъртта на краля и е заявил, че замъкът и короната му се полагат по право, като на най-големия брат на Бейлон — каза Горолд Гудбрадър. — Сега разпраща гарвани, призовава капитаните и кралете от всеки остров в Пайк да се преклонят пред него и да му се закълнат във васална вярност като на свой крал.
— Не. — Ерон Мокра коса не претегли думите си. — Само набожен мъж може да седи на Престола от Морски камък.
— Ти беше на Пайк не много отдавна и видя краля — рече Гудбрадър. — Каза ли ти нещо Бейлон за наследството?
„Да“. Говорили бяха в Морската кула, докато вятърът виеше зад прозорците и вълните с грохот се разбиваха долу. Бейлон беше поклатил отчаяно глава, като чу какво има да му каже Ерон за последния му жив син.
— Вълците са направили от него слабак, както се боях — беше казал кралят. — Моля бога да го убият, та да не може да застане на пътя на Аша. — Това беше слепотата на Бейлон — виждаше себе си в своята дива твърдоглава дъщеря и вярваше, че тя може да го наследи. В това грешеше и Ерон се опита да му го каже.