Отвън, под хъркането на неговите удавени мъже и пронизителния вой на вятъра, долавяше туптежа на вълните, чука на своя бог, който го зовеше на битка. Изпълзя от заслона си в мразовитата нощ. Застана гол, блед и мършав, и гол нагази в черното солено море. Водата бе леденостудена, ала той не трепна под милувката на своя бог. Една вълна го блъсна в гърдите и го олюля. Друга се плисна над главата му. Усети солта на устните си и божиите обятия около себе си, а ушите му закънтяха от бляскавата му песен. „Девет сина роди Квелон Грейджой, а аз бях най-малкият от тях, слаб и уплашен като момиче. Но вече не. Онзи мъж се удави и богът ме направи силен“. Солената вода го обгърна, прегърна го, бръкна навътре през слабата човешка плът и докосна костите му. „Кости — помисли той. — Костите на душата. Костите на Бейлон, костите на Ури. Истината е в костите ни, защото плътта изгнива, а костта издържа. А на хълма Нага костите на Палата на Сивия крал…“
И мършав, блед и треперещ, Ерон Мокра коса се затътри към брега, по-мъдър, отколкото беше, когато нагази в морето. Защото бе намерил отговора в костите си и пътят пред него вече му бе ясен. Нощта бе толкова студена, че тялото му сякаш задимя, докато той крачеше към заслона си, ала в сърцето му гореше огън и сънят този път дойде леко, непрекъсван от писъка на железни панти.
Когато се събуди, денят беше светъл и ветровит. Ерон закуси със супа от миди и водорасли, сварена на огън от плавей. Едва-що бе привършил, и Мерлин слезе от четвъртитата си кула с неколцина стражи.
— Кралят е мъртъв — каза му Мокра коса.
— Тъй е. Дойде птица. А сега — и друга. — Мерлин беше плешив и тантурест, титулуваше се „лорд“ по обичая на зелените земи и бе облечен в кожи и кадифе. — Един гарван ме вика в Пайк, друг — в Десет кули. Вие кракените имате твърде много ръце, ще разкъсате човек. Какво ще кажеш, жрецо? Накъде да пратя корабите си?
Ерон се намръщи.
— Десет кули, казваш? Кой кракен те вика там? — Десет кули беше седалището на владетеля на Харлоу.
— Принцеса Аша. Вдигнала е платната си към дома. Четеца разпраща гарвани, вика всичките й приятели в Харлоу. Казва, че Бейлон искал тя да седне на Престола от Морски камък.
— Удавеният бог ще реши кой да седи на Престола от Морски камък — каза жрецът. — На колене, че да мога да те благословя. — Лорд Мерлин се смъкна на колене, а Ерон отпуши мяха и изля върху плешивото му теме струя морска вода. — Боже, ти, който се удави заради нас, нека Мелдред твоят слуга да се роди отново от морето. Благослови го със сол, благослови го с камък, благослови го със стомана. — Водата потече по мазните бузи на Мерлин и намокри брадата и мантията му от лисича кожа. — Каквото е мъртво, не може никога да умре — довърши Ерон, — но се вдига отново, по-крепко и по-силно. — Но когато Мерлин се вдигна, му каза: — Стой и слушай, че да можеш да разгласиш божието слово.
На три стъпки от края на водата вълните се разбиваха в една огладена гранитна канара. Там застана Ерон Мокра коса, та да могат всичките му ученици да го виждат и да чуят думите, които имаше да каже.
— Ние сме родени от морето и в морето ще се върнем всички — почна той, както го беше правил стотици пъти. — Бурният бог в своя гняв изтръгна Бейлон от замъка му, хвърли го долу и сега той пирува под вълните. — Вдигна ръце. — Железният крал е мъртъв! Но крал ще дойде отново! Че каквото е мъртво, не може никога да умре, а се вдига отново, по-крепко и по-силно!
— Крал ще се въздигне! — викнаха удавените мъже.
— Да. Трябва. Но кой? — Мокра коса се вслуша за миг, но само вълните отвърнаха. — Кой ще е нашият крал?
Удавените заудряха криваците си от плавей един в друг.
— Мокра коса! — завикаха те. — Мокра коса — крал! Ерон — крал! Мокра коса!
Ерон поклати глава.
— Ако един баща има двама синове и даде на единия брадва, а на другия мрежа, кой от двамата иска да стане воин?
— Брадвата е за воина — ревна Рус. — Мрежата е за рибаря в морето.
— Тъй е — каза Ерон. — Богът ме взе дълбоко под вълните и удави нищожеството, което бях. Когато ме изхвърли навън, ми даде очи да виждам, уши да слушам и глас да огласям словото му, та да мога да съм неговият пророк и да поучавам в истината му ония, що са я забравили. Не съм създаден да седя на Престола от Морски камък… нито Юрон Вранското око. Защото чух бога, който казва: „Никой безбожник не може да седи на Престола от Морски камък!“