— Татко, Слънчево копие посреща с радост завръщането ти — каза високо тя, щом завеските се разтвориха.
— Да, чух я радостта. — Принцът се усмихна отпаднало и я потупа по бузата със зачервената си подута длан. — Изглеждаш добре. Капитане, бъди така добър да ми помогнеш да сляза.
Хота пъхна дългата брадва в кожения клуп на гърба си и вдигна принца на ръце, нежно, за да не раздразни подутите стави. И все пак Доран Мартел едва се сдържа да не изохка от болка.
— Заповядах на готвачите да подготвят пир за довечера — каза Ариан. — С всички твои любими блюда.
— Боя се, че няма да мога да ги оценя по достойнство. — Принцът бавно се огледа. — Не виждам Тиен.
— Тя моли да поговорите насаме. Пратих я в тронната зала да те изчака.
Принцът въздъхна.
— Добре. Капитане? Колкото по-скоро свърша с това, толкова по-скоро ще мога да си отдъхна.
Хота го понесе нагоре по дългото каменно стълбище на Кулата на Слънцето, до голямата кръгла зала под купола. Последната следобедна светлина пронизваше на снопове дебелите прозорци от многоцветно стъкло и шареше белия мраморен под на диаманти в безброй цветове.
Тук ги чакаше третата Пясъчна змия.
Седеше на възглавница под издигнатия подиум, на който бяха двата трона, но щом влязоха, стана. Бе облечена в плътно прилепнала рокля от светлосин брокат с ръкави от мирска дантела, която й придаваше съвсем невинен вид. В едната си ръка държеше гергеф, а в другата — конци и златни игли. Косата й също бе като от злато, а очите й бяха дълбоки сини езера… и все пак с нещо напомняха на капитана за очите на баща й, макар на Оберин да бяха черни като нощта, „Всички дъщери на принц Оберин имат неговите очи на пепелянка — осъзна изведнъж Хота. — Цветът е без значение“.
— Чичо — каза Тиен Пясък. — Чаках те.
— Капитане, помогни ми да седна.
Два трона имаше на подиума, почти еднакви, само дето на гърба на единия беше инкрустирано в злато копието на Мартел, докато другият беше с греещото ройнско слънце, развявало се на мачтите на корабите на Нимерия, когато дошли в Дорн. Капитанът настани принца под копието и се отдръпна.
— Толкова ли боли? — Гласът на лейди Тиен беше нежен, а тя самата изглеждаше сладка като ягодка. Майка й беше септа и Тиен излъчваше почти неземна невинност. — Мога ли да облекча болката ти с нещо.
— Кажи каквото ще казваш и ме остави да отдъхна. Уморен съм, Тиен.
— Това го направих за тебе, чичо. — Тиен му показа гергефа. Беше извезала баща си принц Оберин, на кон и в пурпурна броня, усмихнат. — Като го довърша, ще е твое, да ти помага да го помниш.
— Едва ли ще забравя баща ти.
— Добре е да го знам. Мнозина се чудеха.
— Лорд Тивин ни е обещал главата на Планината.
— Той е толкова мил… но мечът на палач не е подобаващ край за хабрият сир Грегър. Толкова дълго се молихме за смъртта му, че е съвсем честно той също да се моли за нея. Зная отровата, която използваше баща ми — и няма по-бавна и по-мъчителна. Скоро ще чуем писъците на Планината даже тук, в Слънчево копие. Принц Доран въздъхна.
— Обара настоява за война. Ним ще е доволна и от убийство. А ти?
— Война — отвърна Тиен. — Само че не войната на сестра ми. Дорнците се бият най-добре у дома, затова казвам да си наточим копията и да чакаме. Когато Ланистър и Тирел връхлетят върху нас, ще им пуснем кръвта в проходите и ще ги заровим под подвижните пясъци, както сме го правили стотици пъти.
— Ако връхлетят върху нас.
— О, ще им се наложи, иначе ще видят кралството отново разкъсано, както беше преди да се венчаем за драконите. Татко ми го каза, каза ми, че трябва да благодарим на Дяволчето, че ни прати принцеса Мирцела. Много е хубава, нали? Жалко, че нямам нейните къдрици. Тя е създадена за кралица, също като майка си. — На бузите на Тиен разцъфнаха трапчинки. — За мен ще е чест да подготвя сватбата им, и за короните им ще се погрижа. Тристейн и Мирцела са толкова невинни, мислех си… може би бяло злато, със смарагди, да отиват на очите на Мирцела. О, диаманти и перли също биха свършили работа, стига децата да са венчани и коронясани. После ще трябва само да поздравим Мирцела като Първата с това име, Кралица на андалите и на Ройнар, и на Първите хора, и законна наследничка на Седемте кралства на Вестерос, и да чакаме да дойдат лъвовете.
— Законна наследничка? — Принцът изсумтя.