— Тя е по-голяма от брат си — обясни му Тиен, все едно е глупак. — По закон Железният трон ще мине в нейни ръце.
— По дорнския закон.
— Когато крал Дерон омъжва принцеса Мирия и ни вкарва в кралството си, спогодбата е дорнският закон винаги да е в сила в Дорн. А Мирцела е в Дорн.
— Така е. — Каза го с неохота. — Остави ме да помисля над това. Тиен се ядоса.
— Твърде много мислиш, чичо.
— Нима?
— Баща ми така казваше.
— Оберин мислеше твърде малко.
— Някои мислят, защото ги е страх да действат.
— Има разлика между страх и предпазливост.
— О, ще се моля никога да не те виждам уплашен, чичо. Току-виж си забравил да дишаш. — Вдигна ръката си…
А капитанът вдигна бойната си брадва и удари с все сила с дръжката й по мраморния под.
— Милейди, твърде много си позволявате. Отдръпнете се от подиума, ако благоволите.
— Нямах лоши намерения, капитане. Обичам чичо си така, както знам, че той обичаше баща ми. — Тиен коленичи пред принца. — Казах всичко, което имах да кажа, чичо. Прости ми, ако съм те оскърбила. Имам ли все още обичта ти?
— Винаги.
— Дай ми благословията си тогава, и ще си отида.
Доран се поколеба за миг, после погали племенницата си по косата.
— Бъди храбра, дете.
— О, как иначе? Аз съм негова дъщеря.
Щом тя излезе, майстер Калеот притича до подиума.
— Принце, тя нали не… дайте да ви видя ръката. — Огледа първо дланта, после я обърна и подуши подутите пръсти. — Не, добре е. Всичко е наред. Няма драскотини, тъй че…
Принцът дръпна ръката си.
— Майстер, ще ви притесня ли, ако ви помоля за малко мляко от мак? Един напръстник ще стигне.
— Мляко от мак? О, разбира се.
— Веднага, мисля — вежливо го подкани Доран Мартел и Калеот заситни към стълбите.
Слънцето беше залязло. Светлината през купола беше добила синевата на вечерния здрач и диамантите на пода гаснеха. Принцът седеше на трона под копието на Мартел, лицето му беше пребледняло от болка. След дълго мълчание се обърна към Арео Хота.
— Капитане. Колко верни са гвардейците ми?
— Верни са. — Капитанът не знаеше какво друго да каже.
— Всички ли? Или някои?
— Добри мъже са. Добри дорнци. Ще направят каквото им заповядам. — Тупна с дръжката на брадвата по пода. — Ще донеса главата на всеки, който би ви изменил.
— Не искам глави. Искам подчинение.
— Имате го. — „Ще служа. Ще се подчинявам. Ще защитавам. Прости клетви за прост човек“. — Колко души трябват?
— Това ще оставя да го решиш ти. Може би петима-шестима ще свършат по-добра работа от двайсетина. Искам всичко да се свърши толкова бързо и тихо, колкото е възможно, без да се пролее никаква кръв.
— Бързо, тихо и безкръвно, да. Каква е заповедта ви?
— Ще намериш дъщерите на брат ми, ще ги арестуваш и ще ги затвориш в килиите горе в кулата Копие.
— Пясъчните змии? — Гърлото на капитана пресъхна. — Всичките… всичките осем ли, принце? И малките?
Принцът помисли.
Момичетата на Елария са твърде млади, за да представляват опасност, но има хора, които може да се опитат да ги използват срещу мен. Най-добре ще е да ги държим подръка, на безопасно. Да, малките също… Но първо задръж Тиен, Нимерия и Обара.
— Както заповядате, принце. — Сърцето му се беше свило от тревога. „Моята малка принцеса няма да хареса това“. — А Сарела? Тя вече е пораснала, почти на двайсет е.
— Докато не се върне в Дорн, не мога да направя нищо, освен да се моля да прояви повече разум от сестрите си. Нея я остави на… играта й. Приберете другите. Няма да заспя, докато не разбера, че са в безопасност и под стража.
— Както заповядате. — Капитанът се поколеба. — Обаче когато се разчуе, простолюдието ще завие.
— Цял Дорн ще вие — уморено отвърна Доран Мартел. — Моля се само лорд Тирел да ги чуе в Кралски чертог, та да разбере какъв верен приятел си има в Слънчево копие.
Церсей
Сънуваше, че седи на Железния трон, високо над всички.
Придворните долу бяха яркоцветни мишки. Велики лордове и горди дами коленичеха пред нея. Храбри млади рицари полагаха мечовете си в нозете й и молеха за благоволението й, а тя им се усмихваше отвисоко. А после джуджето се появи сякаш отникъде, сочеше я и ревеше от смях. Благородниците също започнаха да се кикотят, прикриваха усмивките си с шепи. Чак тогава кралицата разбра, че е гола.