„Милорд баща ми не се занимаваше с курви — помисли тя. — След като майка умря, не е докосвал жена“. Изгледа гвардееца смразяващо.
— Това не е… когато умрял бащата на лорд Тивин, той се върнал в Скалата на Кастърли и заварил… жена от този сорт… накичена с накитите на милейди майка му, облякла една от нейните рокли. Свалил й ги всичките. Два дни и две нощи обикаляла гола по улиците на Ланиспорт и признавала на всеки срещнат, че е крадла и блудница. Така се отнасяше лорд Тивин Ланистър с курвите. Той никога… тази жена е била тука по друга причина, не за…
— Може би Негово височество я е разпитвал за господарката й — предположи Кибърн. — Санса Старк е изчезнала в нощта, в която беше убит кралят, както чух.
— Точно така е. — Церсей жадно се вкопчи в предположението. — Разпитвал я е, разбира се. Не може да има съмнение. — Виждаше в ума си хилещия се Тирион, устата му, изкривена в маймунска усмивка под безформената развалина на мястото на носа. „И какъв по-добър начин да я разпитва, освен гола, с хубаво разкрачени крака? — шепнеше в ума й джуджето. — Точно така обичам да я разпитвам и аз.“
Кралицата се обърна. „Няма да я гледам“. Изведнъж се оказа непоносимо дори да стои в една и съща стая с мъртвата. Мина покрай Кибърн и излезе в коридора.
При сир Озмунд бяха дошли братята му Озни и Осфрид.
— В спалнята на Ръката има мъртва жена — каза Церсей на тримата Черни котлета. — Никой не трябва да научи, че е била там.
— Ясно, милейди. — Сир Озни имаше драскотини по брадичката: други курви на Тирион го бяха драскали. — Какво да направим с нея?
— Дайте я за храна на псетата. Какво ме интересува? Тя изобщо не е била тука! Ще откъсна езика на всеки, който посмее да каже, че е била. Разбирате ли ме?
Озни и Осфрид се спогледаха.
— Да, ваше величество.
Тя влезе вътре с тях: гледаше, докато я овързваха в кървавите одеяла на баща й. „Шае. Казваше се Шае“. Бяха говорили за последен път в нощта преди съда на джуджето в двубой, след като онази усмихваща се дорнска змия бе предложил да се срази в негова защита. Шае я беше питала за някакви накити, които Тирион й бил дал, и за някакви обещания, които Церсей можела да е дала, за имение в града и рицар, за когото да я омъжи. Кралицата й даде да разбере, че няма да получи нищо, преди да им е казала къде е отишла Санса Старк.
— Ти беше личната й слугиня. Нима очакваш да повярвам, че нищо не си знаела за плановете й? — така каза. Шае напусна, обляна в сълзи.
Сир Осфрид метна овързания труп на рамо.
— Искам верижката — каза Церсей. — Гледай да не одраскаш златото. — Осфрид кимна и пое към вратата. — Не през двора. — Посочи му тайния проход. — Има шахта към тъмниците. Оттам.
Сир Осфрид коленичи пред камината и в същия миг отвътре свет-за и се чу шум. Джайм се измъкна, сгънат на две като старица; ботушите му изритаха облак сажди от последния огън на лорд Тивин.
— Махнете се от пътя ми — рече той на Черните котлета. Церсей се втурна към него.
— Намери ли ги? Намери ли убийците? — Със сигурност бяха повече от един. Един човек не можеше да е убил баща й.
Лицето на близнака й беше измъчено.
— Шахтата се спуска до една камера, където се събират някол-ко тунела. Затворени са с железни врати, с вериги и заключени, трябва да намеря ключове. — Джайм огледа спалнята. — Който го е направил това, сигурно дебне в стените. Долу е истински лабиринт, и е тъмно.
Тя си представи Тирион, как се промъква между стените като чудовищен плъх. „Не. Това са глупости. Джуджето е в килията си“.
— Разбийте стената с чукове. Съборете я тази кула, ако трябва, искам да разберете кой е направил това. И да го убиете.
Джайм я прегърна. Миришеше на пепел, но утринното слънце бе в косата му, придаде й блясъка на злато. Искаше й се да придърпа лицето му към своето за целувка. „По-късно — каза си. — По-късно ще дойде при мен, за утеха“.
— Ние сме наследниците му, Джайм — прошепна тя. — На нас се пада да довършим работата му. Ти трябва да заемеш мястото на татко като Ръка. Томен ще има нужда от теб…
Той се отдръпна от нея, вдигна чукана на ръката си и го тикна в лицето й.
— Ръка без ръка? Лоша шега, сестро. Не искай от мен да управлявам.
Чичо й чу отказа. Кибърн също, и Черните котлета, докато се бореха с вързопа си през пепелта. Дори стражите чуха, Пикънс и Хоук, и Конския крак, и Късото ухо. „До вечерта ще го знае целият замък“. Кръвта нахлу в лицето й.