— Да управляваш? Нищо не казах за управляване. Аз ще управлявам, докато синът ми навърши пълнолетие.
— Не знам кого съжалявам повече — каза брат й. — Томен или Седемте кралства.
Тя го зашлеви. Ръката на Джайм се вдигна да спре удара, котешки бърза, но котката имаше чукан вместо длан. Пръстите й оставиха червени следи на бузата му.
Звукът вдигна чичо им на крака.
— Баща ви лежи тук мъртъв! Имайте приличието да се карате отвън.
Джайм наведе извинително глава.
— Прости ни, чичо. Сестра ми не е на себе си от скръб. Прииска й се отново да го удари. „Побъркала съм се — да си помисля, че той може да е Ръката“. По-скоро бе готова да премахне поста. Кога някоя Ръка й беше носил нещо друго освен скръб? Джон Арин докара Робърт Баратеон в ложето й, а преди да умре, беше започнал да надушва и за нея и Джайм. Едард Старк продължи оттам, докъдето беше стигнал Арин: намесата му я беше принудила да се отърве от Робърт по-скоро, отколкото би й се искало, преди да се е справила с опасните му братя. Тирион продаде Мирцела на дорнците, направи един от синовете й заложник и уби другия. А когато лорд Тивин се върна в Кралски чертог…
„Следващата Ръка ще си знае мястото“, закле се тя. Трябваше да е сир Кеван. Чичо й беше неуморим, благоразумен, неизменно послушен. Можеше да разчита на него, както бе разчитал баща й. „Ръката не спори с главата“. Кралство имаше да управлява, но щяха да й трябват нови хора, които да й помагат в управлението. Пицел беше треперещ блюдолизец, Джайм бе загубил куража си с десницата, а на Мейс Тирел и приятелчетата му Редвин и Роуан не можеше да се довери. Тримата като нищо можеше да са замесени в това. Лорд Тирел много добре знаеше, че никога няма да властва над Седемте кралства, докато Тивин Ланистър е жив.
„С него ще трябва да съм по-предпазлива“. Градът беше пълен с негови хора и дори бе успял да внедри един от синовете си в Кралската гвардия, а се канеше и дъщеря си да насади в леглото на Томен. Още се гневеше, като помислеше, че баща й се бе съгласил да сгоди Томен за Марджери Тирел. „Момиченцето е два пъти по-голямо от него и два пъти вдовица“. Мейс Тирел твърдеше, че дъщеря му все още е девствена, но Церсей си имаше съмнения. Джофри беше убит, преди да легне с момичето, но преди това тя беше женена за Ренли… „Мъжът може да предпочита вкуса на подправено вино, но сложиш ли пред него половница с ейл, ще я изгълта набързо“. Трябваше да заповяда на лорд Варис да разбере каквото може.
Тази мисъл я закова на място. Беше забравила за Варис. „Той трябваше да е тук. Винаги е бил тук“. Всеки път, щом нещо важно се случеше в Червената цитадела, евнухът изникваше сякаш отникъде. Джайм е тук и чичо Кеван, и Пицел е идвал и е излязъл, но не и Варис. — Леден пръст сякаш я докосна по гръбнака. — „Той е замесен в това. Трябва да се е побоял, че баща ми е решил да му вземе главата, и затова е ударил пръв“. Лорд Тивин никога не беше изпитвал особена любов към превзетия началник на слухарите. А ако някой знаеше тайните на Червената цитадела, то този някой беше началникът на слухарите. „Трябва да е сключил съюз с лорд Станис. Нали двамата служеха заедно в съвета на Робърт…“
Отиде до вратата на спалнята при сир Мерин Трант.
— Трант, доведи ми лорд Варис. Да квичи и да се гърчи, ако трябва, но го искам цял-целеничък.
— Както заповяда ваше величество.
Но щом единият от Кралската гвардия тръгна, дойде друг. Сир Борос Блънт бе зачервен и запъхтян от стремглавото тичане нагоре по стъпалата.
— Изчезнал е — задъхано каза той и се смъкна на коляно. — Дяволчето… килията му е отворена… следа няма от него… никъде…
„Сънят беше верен“.
— Нали заповядах да има охрана, ден и нощ… Гърдите на Блънт се издуваха и спадаха.
— Един от тъмничарите също липсва. Руген. Другите двама ги заварихме да спят.
Тя едва се сдържа да не закрещи.
— Надявам се, че не сте ги събудили, сир Борос. Нека си спят.
— Да спят? — Вдигна очи и я зяпна объркано. — Да, ваше величество. Колко дълго да…
— Вечно. Погрижете се да заспят завинаги, сир. Няма да търпя стражи, които спят на пост. — „Той е в стените. Уби баща ми, както уби майка, както уби Джоф“. Джуджето щеше да дойде и за нея, знаеше го. Точно както старата вещица й беше предрекла в сумрака на онази шатра. „Изсмях се в лицето й, но тя имаше силата. Видях бъдещето си в капка кръв. Съдбата си“. Краката й се подкосиха. Сир Борос посегна да я хване под мишницата, но тя се дръпна. И той можеше да е от слугите на Тирион. — Махни се от мен. Махни се! — Добра се залитайки до близката скамейка.