— И това можеше да се случи, умнико, ако не бях дал дума на Курт, че няма и да те кастря даже.
— На Курт? Всички дяволи, той все пак си е почтено момче, на този свят тук! Никога не ще забравя това!
— И аз така се надявам. Той можеше да си издейства нещо друго, но мислеше само как да ти спести калая, който заслужаваше. Къде е Валдина?
— Погребах я в градината с всички почести, хер хауптман. Тя беше ценно животно, на този свят тук.
Разговорът бе прекъснат, тъй като в двора пристигна една кола, в която седяха полицейският комисар и трима полицаи с пушки, дошли с явното намерение да извършат арест. Роденщайн се обърна без да ги поглежда и отиде в стаята си. Малко след това влезе Лудвиг и доложи за комисаря.
— Нека влезе — изръмжа Главния лесничей. — Къде са полицаите?
— Заеха изходите, хер хауптман.
— Аха! Хубаво! Чакай вън до вратата!
Ловецът излезе и пропусна комисаря.
— Най-сърдечно добро утро, хер Главен лесничей! — поздрави онзи с подигравателна учтивост.
— Добро утро — отвърна възпитано Роденщайн. — Виждате ли какво означава един добър урок? Вече сте се научил да поздравявате съвсем порядъчно. Продължавайте все така, човече!
— Може би и аз днес ще ви дам един урок! Позволете най-напред да ви отправя въпроса дали няма и този път да бъда изхвърлен от замъка?
— Да, гарантирано, ако не сте в състояние да се легитимирате!
— Погрижил съм се за достатъчно пълномощия. Ето, можете да прочетете това!
Комисарят извади един документ и го подаде сгънат на капитана.
— Ха, да не съм ви слуга, човече. Разтворете го сам, ако обичате.
Комисарят разгърна листа и Главния лесничей прочете съдържанието.
— Валидно е — каза Роденщайн. — Издадено е от прокурора. Той ме моли да ви дам информация и ви оказвам всякакво съдействие. Какво желаете?
— Доктор Стернау тук ли е?
— Да. Вчера пристигна. Ама вие го видяхте.
— Довел ли е някакви други лица със себе си?
— Хм, някакъв Алимпо, някоя си Елвира, някакъв дон Мануел и някаква си Роза, Розаура или Розета, не зная точно името.
— Дамата графиня ли е?
— Графиня? Дявол го взел, нима тая Елвира е графиня? Струва ми се прекалено дебела за такава.
— Те несъмнено обаче го знаят.
— Действително. А да не би пък Алимпо да е графиня? Те говореха за някаква разбойническа банда и нищо чудно Алимпо да е преоблечена графиня, която възнамерява да се омъжи за мен и сетне здравата да ме ограби. Би било ужасно! Гръм и мълния!
— Хер Главен лесничей, да се надявам, че нямате намерение да си правите шеги с мен — произнесе полицаят със сурова физиономия. — Не позволявам такова държане!
— Не се безпокойте, човече. Откак зная кой сте, заради тая проклета разбойническа банда се чувствам съвсем сериозно.
— Имат ли много багаж със себе си?
— Дявол, да не съм им камериерка, та да се грижа за вехториите им. Впрочем изглежда наистина ще трябва да ви окажа съдействие. Разпитите обаче не ми допадат. Ще потърсим друга помощ. Лудвиг!
При този вик ловецът влезе и хвърли недружелюбен поглед към комисаря.
— Помоли доктор Стернау да дойде при мен! Кажи му, че тук има един полицай, който иска да говори с него. Но бързо!
След малко вратата се отвори и Стернау влезе. Той се здрависа сърдечно с капитана, а на полицая само хладно се поклони.
— Изпратил сте да ме повикат — рече той.
— Да, този човечец иска да говори с вас.
— Кой е той?
Роденщайн понечи да отговори, ала полицаят го изпревари и се представи:
— Полицейски комисар от Великото херцогство Хесен.
— Така, и какво желаете от мен?
— Вие ли сте хер доктор Стернау?
— Да, аз съм.
— Пристигнал от Испания, живял при граф Родриганда, вързал някой си Гаспарино Кортейо и избягал от затвора на Барселона?
— Да.
— Това признание е напълно достатъчно. Вие сте мой арестант, хер Стернау!
— Подчинявам се!
— Какво? — слиса се Главния лесничей. — Подчинявате се, братовчеде?
— Да — усмихна се лекарят.
— Най-напред ще претърся багажа ви — заяви комисарят.
— Не мисля, че хер хауптманът като господар на този дом и мой домакин ще го позволи.
— Мътните да ме отнесат, ако го допусна! — извика капитанът.
— Запретявам всякакво противопоставяне! — повели полицаят.
— А аз всяко превишаване на правата спрямо мен — вметна Стернау. — Вие изглежда действате с големи предубеждения към мен и аз ви обръщам внимание, че ще ви подведа под отговорност!
Тези думи и тонът, с който бяха изговорени, направиха видимо впечатление на комисаря. Той се поклони учтиво и каза: