— Сигурно е знак от Стернау — зарадва се Гърмящата стрела. — Трябва да го прегледаме.
Посегна отривисто и след късо ровене измъкна сгънат лист, на който прочете:
«Аз се изплъзнах, останалите са все още пленени, но здрави и читави. Имам три коня, достатъчно оръжия и муниции. Вердоха ме повали в двора с ненадеен удар. С него бяха Пардеро и единадесет мексиканци. Вмъкнали са се през прозореца на улана и спипали четиримата с хитрост. Забравиха да претърсят дрехите ми. Имам в себе си хартия и молив и ви давам този знак. Пленниците ще бъдат освободени, не се тревожете! Следвайте ме колкото може по-бързо, ще оставям отчетливи дири.
3 септември 1849, 9 ч. сутринта, Стернау.»
Силно зарадвани, двамата възседнаха и за голямо удоволствие на животните, ги оставиха да галопират на воля. Мексиканските коне не се изморяват, когато са без ездач, дори при усилен дневен преход. Животните, на които седяха Гърмящата стрела и Франсиско, бяха съвсем бодри и разстоянието изчезваше под копитата им. Но тъй като и Стернау поддържаше възможно най-голяма бързина, не бе лесно скоро да го стигнат.
Предиобедът мина, а и голяма част от следобеда. Най-сетне забелязаха далеч пред себе си в равнината три малки, тъмни точки.
— Това е той, той и резервните коне! — оповести ликуващо Гърмящата стрела. — Трябва непременно да го стигнем преди падането на нощта.
Те смушкаха животните и полетяха по земята с бясна бързина. Мина половин час. Трите точки се уголемиха и вече ясно се различаваха един ездач и три свободни коня. Видяха как конникът вдигна пушката напреки над главата си и я завъртя.
-Той се е обърнал и ни е видял — съобщи Гърмящата стрела.
— Но ни е сметнал за врагове — забеляза Франсиско. — В противен случай щеше да спре да ни дочака.
— Добри ми Франсиско, ти си способен вакуеро, но не си уестман. Ако Стернау остане да ни чака, ще изгуби време и разстояние. Тук всяка минута е скъпоценна. В тъмното няма как да видим следите на разбойниците и ще бъдем принудени да спрем, докато те при всички случаи ще яздят и през нощта. Значи трябва да оползотворим виделината до последната секунда. Ето защо Стернау просто ни предоставя да го настигнем.
— Но нали все пак бихме могли да бъдем и други?
— Тогава би било още по-глупаво да спре и да ни чака макар и за миг. Не, той се е досетил, че сме от неговите хора. Виж, отново ни дава знак!
Сега и Гърмящата стрела вдигна пушката си и я завъртя над главата. Това бе достатъчно за Стернау да знае, че има познат зад себе си.
— Все пак го приближаваме — рече Франсиско.
— Напълно разбираемо — поясни Гърмящата стрела. — Добри или лоши, той е бил заставен да вземе тъкмо тези коне, докато ние имахме възможност да потърсим най-добрите. Освен това неговите не са били бодри, а нашите бяха на пасището. Също така е много по-тежък от нас двамата. Погледни, сега ги сменя!
Видяха как Стернау се метна посред галоп от своето животно на седлото на друго.
— Дори не губи време да спира и се прехвърля, много правилно от негова страна — одобри Гърмящата стрела. — Внимавай, той няма да намали ни най-малко бързината, за да ни поздрави и когато го стигнем!
Разстоянието между ездачите намаляваше все повече, можеха вече да се чуват.
— Хер Стернау! — провикна се Гърмящата стрела на немски.
Повиканият обърна лице.
— Хер Унгер! Отдавна те познах!
— Хей! Че по какво пък?
— Така язди само един уестман, а в хасиендата Дел Ерина ти беше единственият. Но продължавайте напред!
— Веднага идваме!
Гърмящата стрела се изправи на стремената, за да облекчи товара и нададе пронизителен вик. Конят му се понесе като стрела, на Франсиско също и след няколко минути галопираха от двете страни на Стернау.
— Добре дошли и слава Богу! — произнесе той, подавайки ръка на двамата. — Защо сте натоварили запасните коне с тези вързопи?
Гърмящата стрела се усмихна.
— Това са само най-необходими вещи. Смятах, че въоръжението на сеньорите, които се канех да освободя, ще бъде твърде незадоволително и взех едно друго със себе си. Траперските дрехи и всичките ти оръжия са тук.
— Охо, наистина ли? — зарадва се Стернау.
— Да, всичко. Също и оръжията на Мариано и брат ми.
— Благодаря! Постъпил си много разумно. Как стоят нещата в хасиендата? Кога откриха нападението?
Гърмящата стрела осведоми Стернау, който го изслуша с напрежение. При това бързината не бе намалена и конете я поддържаха, докато настъпи нощта и дирите на похитителите вече не можеха да се различават. Тогава тримата мъже бяха принудени да спрат. За щастие на това място имаше трева и конете можеха да попасат. Но дърва за наклаждане на огън липсваха, така че щяха да прекарат нощта на тъмно. Побърбориха малко. Засега бе най-важно да си отпочинат и едва след като нощта преваляше и наближаваше да се зазори, Гърмящата стрела рече: