— Аз само изпълнявам задълженията си.
— Нека проверим добросъвестността на тези задължения! — отвърна Стернау. — Вчера сте казал на хер хауптмана, че има обява от Испания за преследването ми. Ще имате ли добрината да ми покажете тази обява?
— Аз… не я нося със себе си — отговори запитаният.
— Вие прочетохте ли тази обява?
— Аз… по този въпрос няма да говоря тук.
— Добре. Виждам как стоят нещата. Вие сте казал на хер хауптмана една неистина. За преследване по обява за залавяне не ще и дума да става. В Родриганда знаят, че съм от Майнц и е изказано желание да се съберат сведения за мен. Как от това сте стигнал до извода да ме арестувате и извършите домашен обиск, за мен е необяснимо. Що се отнася до моята особа, нямам нищо против да се поставя на ваше разположение, но с уговорката да носите отговорност за поведението си. Що се отнася до другите неща, протестирам срещу какъвто и да било домашен обиск. Този дом приюти двама душевно болни, които трябва да бъдат предпазвани от всякакво безпокойство и вълнение. Аз съм лекар и ще съумея да защитя това, което говоря. Не вие, а прокурорът може да проведе обиска, ако го сметне за необходим. Ще дойда с вас при него, всичко останало забранявам!
— А аз — обади се капитанът, — предупреждавам всеки, който влезе без мое разрешение в някоя от стаите ми, бил Той комисар или полицай, че зле ще си изпати!
Виждайки пред себе си двама мъже, с които шега не бива, полицаят реши да не опъва прекалено струните и попита:
— Значи ще ме придружите до хер прокурора? В такъв случай ще ви помоля да ме последвате до купето.
— Това, разбира се, няма да сторя — отвърна Стернау. — Аз не съм разбойник, та да пътувам под такъв конвой. Хер хауптманът ще ми предостави една кола. Вие можете да ме следвате с вашата и да не ме изпускате из очи.
— Да, братовчеде, веднага ще наредя да запрегнат — заяви Главния лесничей. — Аз лично ще дойда с вас. Прокурорът, който е подписал пълномощното, е мой добър познат. Да видя все пак дали ще ни изяде.
Така и стана. Конете бяха запрегнати и двете коли затрополиха по шосето за Майнц. Там се отправиха към Съдебната палата, където комисарят нареди да съобщят за него и Стернау. Капитанът влезе на своя глава с тях.
При влизането на тримата мъже чиновникът се надигна.
— Това е Стернау — произнесе комисарят със служебен тон.
— Хубаво — рече прокурорът. — Ах, хер хауптман, на какво дължа удоволствието да видя и вас тук?
— Дойдох да ви представя моя братовчед с нещо повече от думите «Това е Стернау».
Прокурорът не успя да прикрие напълно една смутена усмивка. Той се поклони пред доктора и каза любезно:
— Искрено признавам, че би ми било по-приятно да завържа запознанство с вас на някое друго място, но въпреки всичко се надявам, че се касае за някакво недоразумение, което лесно ще се изясни.
— Убеден съм, хер прокурор — отговори Стернау, — и ще ви помоля само да прегледате тези документи.
С тези думи той извади портфейла си и сложи пред прокурора цяла редица книжа. Онзи помоли двамата господа да се настанят и започна да ги преглежда. С всяка измината минута изписаното на лицето му изумление растеше. Отвреме-навреме хвърляше по един изпитателен поглед на Стернау, и накрая възкликна:
— Но това е изключително! Хер доктор, вие притежавате препоръки, с които трябва да се помири и най-върлият ви враг.
Нека бъдем приятели и ми позволете да ви предложа помощта си при това странно дело!
Стернау пое протегнатата ръка и отвърна:
— Да, нека бъдем приятели и не ми отказвайте съветите, когато се нуждая от тях!
Комисарят стоеше сащисан. Сега прокурорът се обърна строго към него:
— Хер, вие отново извършихте непростима грешка. Един полицай, който измъква случаите си от царството на възбудената си фантазия, не е на мястото си.
Като полят със студена вода комисарят се отправи сконфузен към вратата.
По същото време малкият Курт беше отишъл от малкото стопанство в замъка да посети капитана и се натъкна в двора на ловеца Лудвиг.
— Добро утро, Лудвиг. Хер хауптманът в стаята си ли е?
— Не — отвърна ловецът лаконично и раздразнено.
— А къде е?
— Арестуван е!
— От кого?
— От полицейския комисар; той и доктор Стернау.
— Че какво престъпление са извършили?
— Знам ли? Има хора, които стоят невинни в затвора години наред.
— Слушай, Лудвиг, къде са ги тикнали все пак?
— При прокурора, както чух, в Съдебната палата на Майнц.
— Аз ще ги измъкна от оная бърлога!