— Синовете на апачите са велики и храбри воини. Дори техните момчета повалят сивата мечка с един-единствен куршум, без да им трепне окото.
При тия думи всички очи се отправиха към сина на вожда. От словото на баща си онзи бе разбрал на какъв прочут мъж дължи благодарност за добрината и сърцето му се изпълни с гордост. А в очите на стария проблесна влага, когато чу този прославен воин и главатар да отличава сина му още в първата, най-обща реч. Бизоновото чело продължи:
— Вождът на мищеките дойде при тях, за да им донесе една вест. Те могат да го изслушат, след като получат храната си. Техните врагове са и негови врагове, а техните приятели — негови приятели. Той дава живота си за всеки от синовете на апачите и ще се радва да се обедини славата на мищеките с тяхната.
След тези думи и той извърши описаните шест смуквания и подаде лулата на мира на Мечешко сърце. Онзи, а след него и третият главатар, който също беше син на Летящия кон, дръпнаха по едно подобно учтиво слово, след което лулата тръгна из кръга бойци наоколо. Само младият син на стария вожд не биваше да я взема в уста, понеже нямаше име.
Когато тази тържествена церемония приключи, започна яденето. Големите парчета бизоново месо изчезнаха за удивително кратко време, след което старият заяви, че хората са готови да чуят вестта на Бизоновото чело. Мищекът поде:
— В страната Мексико избухна голяма война. Воините вече не са доволни от вожда, който си бяха избрали. Той е бледолик и не прави онова, което изисква неговия пост. Те избраха друг вожд — индианеца Хуарес. Той е силен като бизон, хитър и умен като пантера и е опитен във всички неща, които един вожд трябва да знае. Той се вслушва в гласа на своя народ и иска да направи хората си щастливи. Затова се е обградил с храбри бойци и броди из страната, за да събира всички свои привърженици. Уплашен, досегашният вожд изпратил много вестоносци до синовете на команчите да искат помощ. Сега те са потеглили към Мексико, наброяващи много стотици воини. Възнамеряват да се установят между тази страна и пасищата на апачите. Ако това им се удаде, воините на апачите ще бъдат отрязани от южните територии и притиснати към планините, където ще трябва да търпят големи лишения, понеже зимата е вече пред вигвамите. Но червеният вожд на мексиканците обича храбрите бойци на апачите. Той не желае да бъдат изтласкани от кучетата-команчи и ме изпрати да им кажа, че иска да се обедини с тях и прогони врага. Команчите вече се намират на бойната пътека, но в случай, че апачите потеглят веднага и се разположат между пустинята Мапими и града, който хората наричат Чиуауа, команчите няма да могат да продължат пътя си и ще загинат сред пустинята. Ако воините на апачите се вслушат в моя глас, ще смъкнат много скалпове и извоюват голяма победа.
След тези думи той отново седна. Събраните останаха изпървом потънали в дълбоко мълчание. Сетне Летящия кон заговори:
— Думите на нашия брат звучат добре. Новият вожд Хуарес е червен мъж и ние предпочитаме да слушаме неговия глас пред този на някой бледолик. Синовете на апачите няма да се оставят да ги изтласкат бабите на команчите. Летящия кон моли другите двама главатари да издигнат своите гласове.
Мечешко сърце се изправи и поде:
— Тук седи моят брат Бизоновото чело. Той е прочут воин, не се страхува от никой враг и на неговия език живее само думата на истината. Той никога няма да каже или иска нещо, което ще допринесе вреда на синовете и дъщерите на апачите. Двамата с него сме побеждавали команчите и аз ще го придружа, за да взема още много техни скалпове. Те са вече на път и няма време за губене. Тук се събраха три племена на апачите, за да правят месо за зимата. Аз съм предводител на храбрите апачи хикариля и ще потегля незабавно с тях, ако другите две племена обещаят да приготвят нашия зимен запас от месо и после ни последват.
Третият главатар, синът на стария, също взе думата:
— Моят брат Мечешко сърце каза истината. Бойците на апачите не бива да губят време. Едно от племената трябва веднага да потегли, а кое ще бъде, дали неговото или моето, нека реши Съвета.
Тримата главатари изразиха единодушие по този въпрос и сега оставаше само да се вземе мнението на лечителя. Шаманът имаше всички отличителни знаци на своя сан: причудливо оформени скалпове, торбички, кичури коса, чоканчета, катеричи и заешки опашки. Сега той се загърна в една прясно одрана бизонова кожа, накачи символите по себе си и се впусна в призрачен танц, при което фигурата му изглеждаше огромна и нереална на заревото на гаснещите огньове и описваше в тъмната равнина причудливи сенки. Най-сетне шаманът преустанови движенията си, взе две главни и проследи посоката на пушека. После хвърли изпитателен поглед към звездите и оповести със силен глас: