— Ако нашите другари, които Вердоха искаше да изпрати обратно, бяха вече налице, можехме да пленим и тримата — забеляза единият.
— Нямаме нужда от тях. Ние сме достатъчно на брой. Бандитите не подозираха, че на няколко крачки зад тях лежат двама опасни мъже, които следят внимателно всяко тяхно движение.
Междувременно Стернау и придружителите му продължаваха да яздят напред. Той бе забавил хода на коня си и оглеждаше с изпитателен поглед структурата на долината и разстоянието между планинските стени.
— Опасна дупка! — рече той. — Ако Вердоха не ни е поставил тук засада, заслужава пердах. Ще навлезем бавно, без да се озъртаме. Аз обаче ще държа очите си нащрек.
Продължиха да яздят ходом, докато стигнаха мястото, където бе лагерувал Вердоха. Там спряха.
— Негодниците са почивали тук. — отбеляза Франсиско. Стернау бе хвърлил един поглед наоколо и отвърна припряно:
— Бързо! Слизайте от конете, вържете ги и се правете, че възнамеряваме да лагеруваме тук! Скоро, по-скоро!
Очите на Гърмящата стрела потърсиха посоката, която бе имал погледа на Стернау и той мигом скочи от коня.
— Имаш право! — рече той. — Но да не даваме вид, че сме наясно с нещата. Трябва да си потърсим укритие.
— Там вдясно до скалата, големият скален блок — отвърна Стернау, — по конете ни няма да стрелят. Да се разделим, като че ще събираме дърва за лагерния огън. Сетне скачаме зад скалата.
Оставиха конете си да пасат и започнаха да събират сухи съчки.
— Вижте — обади се първият мексиканец, — остават тук. Значи можем най-спокойно да ги пречукаме.
— Какво означава това? — изненада се вторият. — Те се скриха зад скалата! Сигурно са открили следите ни.
— Ами, те изобщо не са ги видели. Та нали още не са стъпили в страничната долинка. Друга трябва да е причината.
— Едва ли. Сега ние се крием тук, а те отсреща. Значи сме също така добре обсадени като тях!
Така беше действително. Стернау беше видял до входа към страничната долина един прекършен клон, нищо повече. Бандитът, който неотдавна се бе покатерил на височината за оглед, се бе задържал за него и го бе скършил. Кората се бе обелила и възникналото светло място веднага обръщаше внимание на острото, наблюдателно око. Гърмящата стрела също го бе забелязал. Застрашени преди малко, тримата сега се намираха в безопасност зад скалата.
— Ама какво има? — запита Франсиско. Той не можеше да си изясни причината за тая игра на криеница.
— Не виждаш ли оголения клон там на отсрещния храсталак? — отвърна Гърмящата стрела.
— А-а! Да, да.
— А оная странна вдлъбнатина отвъд — на сипея?
— Да.
— Е, преди не много време някой е бил там горе и се е оглеждал за нас. Когато ни е забелязал се е втурнал малко припряно към долината, като повече се е свличал, отколкото е търчал и ето как е оставил онази следа. Отсреща има хора, които ни дебнат.
— Caramba! — изруга Франсиско.
— Няма защо да се боиш — усмихна се Стернау. — Те са само двама, най-много трима души.
— Защо толкова малко? — попита Гърмящата стрела.
— Мислиш ли — отвърна Стернау, — че Вердоха ще залегне в засада с цялата си група? Не! За него най-важното е да отведе пленниците на сигурно място. Те са четирима, а охраната възлиза само на девет души, така че едва ли може да се лиши от повече от трима. Та нали не е знаел, че съм получил подкрепление, смятал е, че ще дойда сам и дори един-единствен ще е достатъчен да ми тегли куршума. Засадата отсреща трябва да е в обсега на стрелбата. Нека се огледаме внимателно. Може да открием скривалището.
Неговите остри очи се плъзнаха бавно и съсредоточено по всеки храст и камък отсреща, който би могъл да послужи за укритие.
— А-ха, разбрах къде е! — оповести той внезапно.
— Къде? — попита Франсиско.
— Зад онази висока четвъртита скала мярнах да се появява за миг едно коляно. Да пратим един куршум на хората!
— Няма да улучиш — рече вакуерото.
— Ще видим!
Стернау залегна плътно на земята. Единият ъгъл на камъка, зад който се криеха, беше малко отронен и той можеше да се прицели през тази пролука без самият да се излага на опасност. После помоли Гърмящата стрела:
— Ако подадеш шапката си на цевта и я държиш като че иззад камъка наднича глава, някой от ония отсреща може да се изкуши да стреля по нея. По тоя начин ще открие част от тялото си и с него е свършено.