— Глупости, на този свят тук! Прокурорът ще ти се изсмее! — предупреди помощник-лесничеят.
— Май ще му се отще! Пушката ще бъде с мен!
— Няма и да бъдеш допуснат до него. Мама също няма да ти позволи да заминеш.
— Така! Аз пък не мога да понеса хер хауптмана и хер доктора да бъдат запряни! Значи мислиш, че никой не може да ги измъкне от коптората, а?
— Никой. Трябва спокойно да се изчакат събитията, на този свят тук. Обещай, че няма да извършиш някоя глупост спрямо затворниците!
— Ето ръката ми. Със сигурност няма да извърша глупост!
— Хубаво, моето момче. Сега съм спокоен, на този свят тук.
Курт тръгна. Докато вървеше обратно за малкото стопанство, той си говореше:
— Мога да дам честна дума, разбира се, та нали онова, което смятам да извърша, не е глупост. Оседлавам коня си и право към Майнц. Много добре ми е известна постройката с безчислените решетки.
Най-напред той отиде в жилището си да се увери, че майка му няма да му попречи. Тя работеше в кухнята. Сетне нахлупи зелената си шапчица и се упъти към конюшнята, в която се намираше подареното му от капитана шотландско пони. То беше малко по-голямо от едър козел и вървеше подире му като куче. В конюшнята беше прислужницата.
— Чуй, Паолине — каза й, — оседлай ми Ханс! Искам малко да пояздя.
Слугинята оседла кончето и го изведе пред вратата. Курт се качи, пое юздите и препусна в тръс. Малкият кавалерист представляваше прелестна гледка и който го срещнеше по шосето, спираше и гледаше удивен след него. А в града оживлението беше по-голямо, а оттам и учудените повече и Курт бе извънредно горд от отправените към него многобройни погледи. Пред Съдебната палата спря, скочи, върза юздите на кончето за чукчето на една двукрила врата и влезе. В коридора срещна човек в униформа. Беше вратарят.
— Къде е прокурорът? — попита го той сърцато.
— Ти пък каква работа имаш с него, малкия?
— Трябва да му предам нещо.
— Навярно някое поръчение? Добре, тогава тръгвай оттук нагоре и в чакалнята питай отново!
Курт изкачи стълбите и отвори вратата. В чакалнята седяха много хора и чакаха реда си. Старшият полицай зад решетката видя момчето.
— Какво желаеш? — попита го и той.
— Искам да отида при прокурора. Имам едно поръчение.
Старшият помисли, че сигурно се касае за семейни проблеми и отиде да докладва за момчето. Вярно, то се постресна в мрачната стая, ала мисълта, че трябва да измъкне хер хауптмана и хер Стернау, приповдигна спадналия му кураж. В този момент старшията влезе и каза:
— Влизай, малкия!
Курт се вмъкна в стаята на прокурора. Чиновникът дойде от съседното помещение, а помощникът седеше на масата и пишеше.
— Какво те води при мен, синко? — попита прокурорът приятелски малкия Курт.
Под неговия по привичка остър и пронизващ поглед смелостта на момчето отново поспадна, но то си спомни за намеренията си и отговори:
— Вие ли сте прокурорът?
— Да, аз съм.
— Тогава вие сте един много зъл човек!
С това изявление куражът на момчето видимо се покачи. Изненадан служителят запита:
— Защо?
— Защото пъхате хората в затворническите килии.
— А теб това какво те касае?
— Дори много, тъй като сте затворил двама души, които много обичам. Хер хауптмана и добрия чичо Стернау.
— А-а! — проточи чиновникът. — Кой си ти всъщност?
— Курт Унгер от Райнсвалден. Не мога да понеса факта те да са в затвора!
— Аха, и навярно искаш да се караш с мен?
— Да. Но преди да съм се ядосал съвсем, ще ви помоля да освободите двамата господа. Те не са сторили нищо лошо.
— А ако въпреки това не ги освободя?
— О, тогава ще ви принудя. Не ги ли освободите веднага, ще ви застрелям!
— Застреляш ли ме, ще затворят сетне и теб.
— Това не ме интересува, защото вие ще сте си получил заслуженото, а аз ще съм при тях в затвора.
— А ако ги пусна, няма да ми направиш нищо, тъй ли?
— Тъй, тогава няма да ви сторя нищо. Нещо повече, дори ще ви благодаря.
— Много хубаво от твоя страна и понеже Си голям юнак, ще изпълня желанието ти като ги освободя.
— Но веднага! Мога ли да разчитам?
— Това се подразбира.
— Зная все пак, че хората ще се уплашат. Лудвиг пак ще каже, че е глупост да отидеш в града и заплашиш прокурора. Това магаре!
— Е-е, не може да се отрече, че би имал право. Хер хауптманът и чичо Стернау обаче са напълно доволни от затворничеството си. Да ти покажа ли къде бяха и какво правеха?
— Да, моля!
— Тогава ела!
Прокурорът отведе Курт в кабинета си. Двамата мъже бяха немалко учудени, когато го забелязаха, а и той остана смаян като ги видя как си пушат задушевно пурите.