— Тихо! — повели той.
Но трудно беше да се наложи мълчание. Икономката се хвърли пред него, вдигна ръце и започна да умолява:
— Сеньор, имайте милост! Ние нищо не сме ви сторили!
— Къде е сеньор Вердоха?
— Не е тук. Вчера заран замина на кон и още не се е върнал.
Това беше неприятно. Ездата до хасиендата бе предприета само защото се надяваха на някакви разяснения от страна на Вердоха. А се оказа, че е могло и да си стоят при пирамидата. Досадата на Стернау бе така очебийна, че икономката запита:
— Моят братовчед неприятел ли ви е?
Тези думи осениха Стернау с нова мисъл.
— Вердоха ви е братовчед? — попита.
— Да, сеньор. Аз съм стопанката на къщата.
— Има ли ви той доверие?
— В противен случай щеше ли да ме направи стопанка на дома, сеньор?
— Имах предвид друго. Споделя ли понякога с вас неща, които не би казал на друг?
— Рядко.
— Известно ли ви е къде се намира?
— Не.
— Преди заминаването си в хасиендата ли пренощува Вердоха?
— Да.
— Знаете ли пирамидата, която се намира наблизо?
— Зная я.
— А знаете ли дали отвътре не е куха?
— Куха е, защото сеньор Вердоха много често е бил вътре.
— А-а — зарадва се Стернау, — и как е прониквал вътре?
— Не знам, това е тайна още от времето на неговия баща. Но горе в писалището има една скица, на която се вижда как изглежда вътрешността на пирамидата.
— Водете ме при писалището!
Старата съпроводи Стернау до всекидневната на Вердоха. Там се намираше едно старо писалище, което Стернау отвори с ножа. Чекмеджето отскочи и уестманът действително намери един план, отнасящ се очевидно за вътрешността на пирамидата. Зарадван, той го прибра и побърза да слезе при апачите. Междувременно те се бяха разтършували за муниции, намерили в зимника и мъкнеха навън. Взеха със себе си също така няколко кирки и лома, тъй като сигурно щяха да се нуждаят от тях във вътрешността на древното съоръжение. От превземането на хасиендата не беше минал и половин час, а шествието отново се носеше към пирамидата на бог Слънце.
Едва при завръщането си Стернау има време да проучи подробно картата. Тя беше начертана много ясно. Вътрешността на Постройката се състоеше от три етажа, чиято среда образуваше дълбокият, четириъгълен кладенец. Около кладенеца се простираха галерии, свързани помежду си с напречни ходници, а по ъглите бяха поместени килии. В подножието си пирамидата имаше четири входа — в средата на всяка страна. Сега бе важно да открият един от тези входове, най-вероятно зазидани. Стернау сподели с останалите плана на зидарията и се започна систематично търсене. Не намериха нищо, докато на Стернау не му хрумна идеята да измери точната среда на една от страните.
Намирането й доведе до една странно напукана скала. Той я изследва и почти се бе разочаровал, когато внезапно коленичи, опита да избута камъка и… той се раздвижи. Подскачайки от радост, извика:
— Открих го!
— Наистина ли? — запита Гърмящата стрела.
— Да. Входът е тук, напипах го.
— Къде? Къде? По-скоро!
— Трябва да се избута навътре средният камък.
Гърмящата стрела тутакси коленичи и забута с всички сили. Камъкът отстъпи навътре и се видяха каменните валци, на които се движеше.
Стернау надникна в отвора.
— Тук има един фенер, но изглежда са били няколко.
— Има и шише с петрол.
— Да палим бързо и да влизаме!
При тия думи Гърмящата стрела скочи и запали фенера. После закрачи по най-бързия начин напред, без да се озърта дали някой не го следва. Но и тримата бяха след него: Стернау, Бизоновото чело и Мечешко сърце. Навлизаше се в дълбок ходник, след което застанаха пред една врата. Стернау поднесе плана към фенера и го разгледа.
— Тук врати не са отбелязани — каза той. — Има ли някаква ключалка?
— Не — отговори Гърмящата стрела, — но все пак е здраво затворена.
— Значи или от вътрешната страна има резе, или е вмъкнат някакъв секретен механизъм. Но ние не можем да губим време за откриване на устройство то. Имаме достатъчно барут, значи взривяваме вратата. Направете с ножовете взривни отвори между зида и касата! Зидарията е тухлена и ще подаде. Аз ще отида за барута.
Другите веднага се заловиха за работа и когато Стернау се върна, вече бяха готови. Отворите бяха напълнени и монтиран фитил, който усукаха от нишки и втриха барут. Запалиха фитила и се втурнаха към изхода. Не продължи дълго, чуха се четири експлозии в бърза последователност и четиримата вече се канеха да се отправят отново към вътрешността, когато притича Убиеца на гризли. По бързия му бяг се виждаше, че има да уведоми нещо важно.