— Каква вест носи моят брат? — запита Мечешко сърце.
— Кучетата команчи идват през гората, край която яздихме вчера.
— Кой донесе вестта?
— Червения елен.
— Тогава нека чуем най-напред него! Иди го доведи!
Апачът, който носеше името Червения елен, приближи. Беше от онези, изпратени на разузнаване.
— Нека моят брат каже какво е видял! — нареди Мечешко сърце.
— Тръгнах обратно по пътя, по който бяхме дошли — съобщи съгледвачът. — Двамата команчи, единият от които заловихме, — ни бяха видели, а това е могло да стане само от гората. И тъй, аз тръгнах по нейната периферия. По едно време чух грака на няколко гарвана. Бяха подплашени от някой и зачаках. Не мина много време и кучетата команчи минаха покрай мен. Беше голямо племе, защото преброих на четири места десет пъти по десет воини, а главатарите бяха трима.
— Позна ли ги? — попита Мечешко сърце.
— Не.
— Накъде отидоха враговете?
— Когато отмина последният, тръгнах подире им. Бързаха към окрайнината на гората. Там спряха за кратко съвещание и се насочиха към хасиендата.
— Значи скоро ще ги видим.
— Сигурно чак през нощта — обади се Гърмящата стрела.
— Не. Те ще ни обкръжат, за да ни бъде отрязана всякаква връзка — отвърна Стернау. — Но през нощта ще ни нападнат. Поставете стражи и ако възникне нещо важно, елате в подземието да ни уведомите!
Съгледвачът бе освободен. Останалите отново нахълтаха в галерията. Когато стигнаха мястото, където се бе намирала вратата, тя се търкаляше на пода. Беше изтръгната от зидарията ведно с касата. Измъкнаха я изпод отломъците и я прегледаха. Не се виждаше нищо особено освен по един отвор отгоре и отдолу. После огледаха внимателно пода и тавана до мястото на прикрепянето й. И горе, и долу откриха по един железен зъб, който е бил зацепен в отвора. Но тези зъби бяха здрави и непоклатими и не им се удаде да разгадаят механизма, чрез който се привеждаха в движение.
— Не ни остава нищо друго, освен да взривяваме всички врати — забеляза Стернау. — Аз ще отида отново за барут. Нека по-напред обаче погледнем по-нататък.
Трябваше да извървят значително разстояние, преди да стигнат следващата врата — тя се намираше на десния зид, докато ходникът продължаваше. Стернау отново се зае да проучва плана.
— Какво търси моят брат? — попита Мечешко сърце.
— Мястото, където се намират пленниците. Най-вероятно да са в средата на пирамидата, в близост до кладенеца, защото там е най-сигурно. Трябва да взривим вратата, тъй като няма да следваме галерията. Но заради трепанацията на черепа си, нашият брат Гърмящата стрела е длъжен и при този, и при всеки следващ взрив да се оттегля към изхода.
Другите отново се заловиха да пробиват взривни отвори и като се върна Стернау бяха насипали с барут. Върнаха се на безопасно разстояние и когато експлозията се разнесе, резултатът беше като предишния. И тук се виждаха да стърчат железните зъбци, но механизма така и не откриха. Човекът, изобретил устройството, явно е бил умна глава. Тъй като древните мексиканци не са познавали желязото, тези заключалки водеха произхода си от по-късно време.
Продължиха да проникват напред според указанията на Стернау. Този път освен барут, той беше донесъл една кирка и железен лост. При следващата врата опитаха с тези инструменти, ала нищо не се получи. Трябваше отново да прибягнат към барута. Тази врата имаше от двете си страни тежки резета. Налагаше се да се употреби по-голямо количество барут, отколкото ползваха досега. В резултат се получи ужасна експлозия, от която потрепери цялата постройка. Когато отидоха до взривената врата от стените и тавана се бяха срутили толкова отломъци, че бе невъзможно да се продължи. Нямаше как да се мине без разчистване и укрепване на тавана. Работата беше значителна и тъй като липсваха подходящи средства, отне няколко часа.
Още не бяха свършили, дойде един воин и извика вождовете навън. Те си казаха, че може би щастието и нещастието на затворниците зависи от един-единствен миг, но от другата страна отвън стояха двеста апачи, чиято съдба също им бе поверена и бяха длъжни да се подчинят на призива. Когато излязоха от пирамидата видяха, че команчите са стегнали един пръстен около нея — бяха обкръжени. Преброяването на враговете показа, че не са повече от стотина. Но непрекъснато се виждаха да пристигат нови команчи, подкарали говеда.