Стернау се изкачи сам.
— Но какво ще правим с този човек? — попита Гърмящата стрела.
— Ще пратя няколко апачи — съобщи Стернау — да го вземат и отнесат в най-предната галерия и поне да го освежат с малко вода. А ние сега да се връщаме към дневната светлина!
Отидоха при жените и ги поведоха през взривените врати към изхода. Стигнала там, Ема спря като заслепена. Сетне очите й се изпълниха със сълзи и тя разпери ръце да прегърне Стернау.
— Ако някога забравя това, което сторихте за мен, сеньор, нека бъда лишена от най-голямото щастие!
Бизоновото чело също подаде ръка на Стернау.
— Матава-се, поискай живота ми и той ще бъде твой!
Сега се изкачиха донякъде по страната на пирамидата, за да получат по-голяма видимост. Команчите бяха станали далеч по-многобройни. Вече сигурно можеха да се изброят триста. Бяха с добри коне, а и въоръжението им май си го биваше. Ема се ужаси при вида на толкова много неприятели, ала мъжете се постараха да й вдъхнат кураж, което в крайна сметка им се удаде. Що се отнася до Каря, тя презираше команчите и поиска пушка, за да вземе участие в отбраната.
Малко преди залез слънце се видя, че неприятелят се събра в пълен състав. Над четиристотин мъже сключваха обръч около пирамидата. Когато се мръкна, наоколо загоряха лагерните им огньове, а и апачите трябваше да стъкнат един, за да изпекат месо от говедото, което бяха заклали. По-късно го угасиха, а и тези на команчите догоряха до полунощ.
Отсега нататък трябваше да внимават. Докато неприятелските огньове горяха, нямаше защо да се страхуват от нападение, тъй като всяко враждебно действие щеше да бъде забелязано. Но сега беше друго. Ето защо главатарите решиха хората да останат будни. По периферията на гъсталака стрелците лежаха готови за стрелба, отправили остри, бдящи очи в мрака. А Стернау бе дал нареждане между приятелските и неприятелските позиции да се разстави верига от постове. Хората пропълзяха към врага толкова далеч, колкото бе възможно. Те носеха със себе си само ножовете си и имаха заповед да се изтеглят веднага щом забележат настъпателно раздвижване от страна на неприятеля.
Мечешко сърце командваше от северната, Бизоновото чело от южната, Гърмящата стрела от източната и Стернау от западната страна на пирамидата. Последният същевременно бе поел главното командване и си беше определил трима добри бегачи да му служат за свръзка. Бяха минали два часа след полунощ, когато Гърмящата стрела изпрати човек да доложи на Стернау, че неприятелят се изтегля на север и юг. Не след дълго Мечешко сърце и Бизоновото чело съобщиха, че всички команчи отиват към запад, за да нападнат от тази страна с надмощие апачите. Стернау даде незабавна заповед всички апачи да се изтеглят към неговата страна. Едва го бяха сторили, допълзяха външните постове и известиха, че врагът настъпва насам от запад.
Стернау се обърна към Мечешко сърце.
— Нека моят брат вземе своите петдесет бойци, за да заобиколи команчите и се озове в гърба им! Той лесно ще открие конете им, които да възседне с хората си и връхлети после неприятеля.
— Уф! — отговори апачът, комуто мисията извънредно много допадна. — Матава-се е силен предводител. Ние ще извоюваме голяма победа.
За кратко време той изчезна нечуто с хората си. Стернау разпореди на останалите сто и петдесет да не стрелят по ездачи, които ще бъдат техните братя. После зачакаха в тишината започването на битката, чийто изход беше съмнителен.
Мина още дълго време, но когато на изток небето започна да избледнява и имаше достатъчно светлина да се различават отблизо приятели и неприятели, внезапно проехтя боен вик от четиристотин гърла и команчите се втурнаха насам. Прерийният индианец предпочита да се бие на кон, ала тук, където се касаеше за завладяването на пирамидата, конете бяха безполезни. Ето причината всички неприятели да бъдат пехотинци. Те предлагаха на апачите добра цел и когато врагът дойде достатъчно наблизо, по заповед на Стернау бяха изстреляни залпово сто и петдесет куршума и стрели.
Попадението беше ужасно и стъписа команчите, ала скоро те отново бяха подтикнати от вождовете си. В получения промеждутък от време апачите успяха да заредят и вторият залп имаше същото съкрушаващо въздействие като първия. Страховит рев извести яростта на команчите. Те се струпаха и за трети път настъпиха. Апачите нямаха време за зареждане на изстреляните пушки, изглежда предстоеше битка гърди срещу гърди — беше настъпил решаващият миг.