Матава-се се изкачи до върха на пирамидата, искаше да е сам, за да обмисли положението. Той знаеше, че вождовете също прехвърлят варианти. По този начин може би щяха да стигнат до някое трезво решение. Ситуацията беше крайно опасна. Нещата опираха не само до свободата, но и до живота. Щеше ли да види той отново своята любима? Бръкна в джоба да прочете още веднъж последното писмо на Розета, но извади вместо него плана на пирамидата. Разгърна го и плъзна по него очи по-скоро несъзнателно, отколкото преднамерено. Ходниците бяха симетрично построени, само един, по-къс, не пасваше в порядъка. Изглежда беше дълга тясна камера. На скицата се четеше надпис «пета-пове» — израз, който Стернау никога не беше чувал. Докато размишляваше, Бизоновото чело също се изкачи горе. Замислен, Стернау го запита:
— Чувал ли е някога моят брат думата пета-пове?
— Да. Така говорят индианците от племето хемес. Тя означава «води в долината». Защо пита моят брат?
Индианецът не получи отговор, тъй като Стернау се бе надигнал и се взираше напрегнато на запад, където се извисяваха Кордилерите на Сонора. Пронизан от светкавична мисъл, той се обърна и каза:
— Нека моят брат ме последва!
С тия думи той бързо се спусна по стената на пирамидата към мястото, където бе лагерът на девойките. Взе оттам едно малко буренце барут — беше от запасите на хасиендата Вердоха — запали няколко фенера и повика неколцина здрави апачи, на които връчи чукове, кирки и железен лом. Помоли Мечешко сърце да бъде предпазлив и се изгуби с Бизоновото чело и апачите в отвора на пирамидата. Там, където първият път бяха свили надясно, Стернау закрачи направо, докато стигна до една порта. Тя оказа съпротива на кирките и лома и бе взривена. С втората врата се случи същото. Сетне стигнаха до едно стълбище, което водеше надолу. Тук се натъкнаха на вратата, която затваряше помещението, сметнато от Стернау по плана за дълга, тясна килия. Когато и тя бе взривена, се видяха няколко стъпала, по които се слизаше надолу и се достигаше тесен, висок, сводест проход, който нямаше край. Това беше… подземен, изграден с тухли ходник, който водеше прав като конец на запад.
Тъкмо това бе, за което си помисли Стернау, когато чу превода на непознатата дума. На сърцето му стана радостно и леко. Без да се бави повече, той се впусна напред, все по-навътре в тъмната галерия, осветявана от фенера му само колкото бе необходимо. Колко дълго вървя така не знаеше, докато внезапно отново се появиха стъпала. Изкачи ги и се озова в запълнено със сипей от едри камъни помещение със сводест таван. Тук влязоха в действие кирките и лома. Камънаците бяха избутани настрани и надолу и… вътре нахлу слънчевата светлина.
Разшириха отвора, изкачиха се и се намериха в малка долинка, състояща се от каменен сипей без каквато и да е следа от растителност. Изкатериха предпазливо едната страна на долинката и на разстояние повече от една английска миля на изток съгледаха пирамидата, а между нея и долината се виждаха пълчищата команчи. На петстотин крачки оттук пасяха конете им.
— Какво ще каже моят брат за това откритие? — попита Стернау мищека.
— То има цената на много човешки живота — заяви онзи спокойно, но по очите му се виждаше, че и на него е олекнало на сърцето.
— Команчите сигурно ще помислят, че сме магьосници.
— Ще има да ни търсят, но няма да ни намерят, защото ние ще сме заминали с техните коне. Сега вече не е нужно Каря, дъщерята на мищеките, да умира от ръката на своя брат, който искаше да я спаси от позора да стане скуав на някой команч.
Той, братът, веднага помисли за сестра си.
— А сега да се връщаме — напомни Стернау. — Не бива да ни видят тук.
Те слязоха отново в ходника и натрупаха колкото може повече камънак пред отвора. После се върнаха по подземния път обратно в пирамидата. Кой знае какво е видял в миналото този път! Той, разбира се, е имал цел да заблуждава суеверния народ. Докато горе на пирамидата кръвта на човешките жертви за бог Слънце се е леела на потоци, жреците са гастролирали по него напред-назад.
Състоя се голямо съвещание — най-напред с главатарите, а после бяха свикани и воините. Беше решено да изкачат обединено Кордилерите, след което да се разделят. А Мечешко сърце добави: