— Мечешко сърце обича своите приятели, той ще ги придружи до Гуаймас.
Страните на Каря порозовяха. Тя много добре знаеше за кого се отнася това внимание.
В планините мъчно се намират провизии и беше добре, че техните запаси бяха обилни. Понеже конете не можеха да бъдат отведени по подземните проходи, трябваше да ги изоставят, но затова пък щяха да си изберат сред тези на команчите. Всеки се зае с приготовленията по отпътуването. Всичко, което можеше да бъде отнесено, щеше да бъде взето. Апачите стъкмиха дори седлата си, на които бяха привикнали.
Когато слънцето започна да се спуска, Каря се изкачи по пирамидата. Застана горе висока и стройна. Дрехите й се развяваха от вятъра, а мургавите страни се оживиха под прощалната целувка на залязващото слънце. За какво мислеше? Очите й гледаха на север. Не натам се намираше Гуаймас — най-близката цел на нейното пътуване, не натам бе разположена и хасиендата Дел Ерина — родното й място, в което искаше да се върне, но там се простираха ловните територии и пасищата на апачите, чийто вожд Мечешко сърце бе пленил сърцето й. Как ли е могла само да обича граф Алфонсо! Колко различен беше Мечешко сърце! Тя не чу, че по другата стена на пирамидата някой се изкачва; беше онзи, за когото мислеше.
Мечешко сърце я забеляза и спря. Погледа как слънцето блести в косите й, как обагря страните й, погледа тъмните очи, отправени с тиха меланхолия на север. После приближи. Тогава тя чу стъпките и се обърна. Съглеждайки го, се изчерви чак до тила, въпреки бронзовия цвят на кожата. Главатарят забеляза смущението й, отстъпи крачка назад и произнесе:
— Дъщерята на мищеките се стресна, когато се появи Мечешко сърце. Той отново си тръгва, но не знае с какво я е оскърбил.
Тя отвърна едва чуто:
— Вождът на апачите не ме е оскърбил.
Тогава той отново се обърна и я изгледа изпитателно.
— Но го ненавижда и желае да си тръгне, когато той идва?
— Не.
— Какво може да стори Мечешко сърце, че стъпва все в нейните следи? Може ли той да заповядва на съня какво да носи и какво не? Защо очите му виждат във водите на реката и облаците на небето винаги една и съща глава и фигура? Манитулисъм аз, че да мога да убия живота, който обитава моята душа?
Каря мълчеше, ала Мечешко сърце забеляза, че тя леко трепери.
— Защо Каря не отговаря? — попита той. — Колко дълго ще вижда Мечешко сърце тая, която обича? Няколко дни, няколко часа. После тя ще стане скуав на друг…!
— Тя никога няма да стане скуав на друг! — прошепна девойката и пламна.
Вождът бързо приближи.
— Никога ли казваш, никога? Убедена ли си, знаеш ли го със сигурност? Кажи, обичаш ли ме, Каря?
— Обичам те — прошушна тя изчервена.
— И аз теб също. Ти ще станеш скуав на апача, негова единствена скуав. Няма да работиш като другите жени, ще бъдеш като някоя бяла сеньора, чието желание е заповед!
С тия думи Мечешко сърце обгърна Каря, притисна я към себе си и я целуна, без да го е грижа, че стоят на върха на пирамидата и могат да ги видят всички команчи. Докато долу вече произнасяха смъртна присъда, горе се сключваше съюз за цял живот. Внезапно те се обърнаха стреснато, защото един познат глас запита:
— Кой от вас е болният, та другият го подкрепя?
Беше Бизоновото чело. Времето за потегляне бе наближило. По тая причина той потърси сестра си без да подозира, че ще я намери в обятията на апача.
Онзи за миг се смути, ала бързо се окопити и запита с твърд глас:
— Бизоновото чело все още ли е мой брат?
— Такъв е — отвърна запитаният сериозно.
— Той ми се гневи, защото му отнемам сърцето на неговата сестра?
— Той не се гневи, защото сърцето на сестрата никой не може да му отнеме. В сърцето на една добра жена има две места — за съпруга и за брата.
— Позволяваш ли ми да дойда в хасиендата Дел Ерина и донеса дарове?
— Позволявам.
— В какво да се състоят те?
— Определи сам. Бизоновото чело не продава своята сестра.
— Да ти донеса сто скалпа на твой врагове?
— Не. Аз сам ще взема тези скалпове.
— Или десет кожи на сиви мечки?
— Не. Имам достатъчно кожи.
— Тогава кажи, какво е искането ти към мен?
Очите на сиболерото се навлажниха, той положи ръка на рамото на апача и заговори:
— Не искам от теб скалпове и кожи, нито злато и сребро, искам дъщерята на мищеките да бъде щастлива в твоята шатра. Ти си мой брат, но не е ли щастлива с теб Каря, ще разцепя черепа ти с томахавката и ще оставя мозъка ти за храна на мравките. Иди в твоите ловни полета и говори с близките си, после ела в хасиендата Дел Ерина и ще я имаш!