Пиратите се метнаха през оградата и се потулиха зад няколко пищно избуяли декоративни храста. Обитателите на къщата междувременно отидоха на верандата. Бяха събрани две маси и застлани с бяла покривка. Поставиха на нея ламоата, поднесоха плодове и започнаха оживен разговор. Край масата седяха Стернау, Мариано, Бизоновото чело, Мечешко сърце, Гърмящата стрела, кормчията Унгер, Ема и Каря. Бяха пристигнали в градчето едва вчера и тъй като нямаше веднага кораб, от който да се възползват, бяха наели частни жилища и се събираха при Стернау. Разговорът се разпростря върху различни теми, които бяха безразлични на подслушвачите. Най-сетне той все пак взе любопитен поврат, защото Ема запита:
— А когато пристигнете в Мексико сити, после какво ще правите, сеньор Стернау?
— Ще отскоча до Африка — отвърна той. — Искам да потърся стария граф Фернандо де Родриганда.
— Значи вие наистина смятате, че той е жив?
— Мисля, че не е починал в Мексико. Нали чухте за онзи мерзавец Хенрико Ландола?
— Морският разбойник, когото потопихте край Ямайка?
— Да. Той е отвел стария граф до Африка, до източния бряг на този континент. Зная съвсем определено къде да го търся. Ако не е починал, ще го открия в Харар.
— И после смятате да стегнете примката около тия Кортейо?
— Да! Но я стига с тези тъжни работи! Днес писах на моята съпруга и не искам да нарушавам образа й с черни краски.
Оттук нататък разговорът прие делнична форма и подслушвачите не чуха нищо повече по въпроса.
— Тоя негодяй, тоя Стернау! — скръцна зъби капитанът, който не бе някой друг, а самият Ландола.
— Да го спипаме, сър! — рече кормчията.
— Ще го сторя, ако ще това да ми струва и главата! Но как да я подхванем тая работа?
— Все ще измислим как. Най-напред е нужно да се разберат сегашните планове и намерения на цялата им сган. Вие не бива да им се мяркате пред погледа.
— Ба, нали имам фалшива брада!
— На това не може да се разчита при такива хора. Аз ще действам за вас. Утре започвам да шпионирам и при дявола ще се упътя, ако се наложи, но ще намеря фарватер.
— Да се надявам. Но чуй, те тръгват! Трябва да проследим тоя Мариано. Трябва непременно да узная къде живее. Хайде бързо пак през оградата, а после ще се скрием там до ъгъла на сянка. Няма да се движим заедно, но ще го следваме и двамата. Единият и да го изтърве, толкова по-сигурно другият ще го държи под око.
Те изчакаха докато Мариано подмине и го последваха поотделно, като си придаваха вид на хора, излезли на разходка. Той закрачи към крайбрежието и не след дълго влезе в къщата, която беше наел. Те го наблюдаваха, додето изчезна. После капитанът се отправи към кормчията и каза:
— Сега знаем къде живее, знаем и жилището на Стернау.
Значи остава да се разбере какви са им намеренията.
— Аз ще се сдобия със сведенията — рече кормчията. — Мен не ме познава нито Стернау, нито някой друг от тези хора.
Те тръгнаха към тяхната къща. На другата сутрин кормчията смяташе да се заеме с разследването, ала реши по-напред да отиде до пристанището и види дали на борда всичко е наред. Щастието му се усмихна — на брега бяха застанали Стернау и Мариано. Двамата оглеждаха кораба и забелязвайки, че кормчията се запътва към него, следователно беше от екипажа, Стернау попита:
— Да ви е известен курса на кораба, сеньор?
Кормчията тутакси бе споходен от една идея, извънредно изгодна за намеренията на неговия капитан. Реши да я изпълни, като по-напред обаче почерпи сведения за плановете на Стернау. По тая причина отвърна:
— Защо питате, сеньор? Да не би да искате да се качите на борда като пасажер или препратите някакъв товар?
— Случаят е първият — отговори Стернау. — Смятам с няколко спътници да се спусна до Акапулко или някое друго пристанище в южната част на страната.
— Хм! — кимна кормчията. — Би могло да се уреди, тъй като при това плаване аз действително имам намерение да се отбия в пристанището на Акапулко.
— Я гледай, вие ли сте капитанът?
— Така е.
— Кога вдигате котва?
— Утре призори. Пасажерите трябва да са на борда още тази вечер. Желаете ли да разгледате кораба?
— Ще го сторя, може би след час, тогава ще се споразумеем и за условията.
Стернау искаше да огледа кораба в присъствието на своя капитан Унгер, най-вещият от всички тях по мореходните въпроси. Докато той тръгна с Мариано към града да вземе Унгер, кормчията загреба към кораба. Беше доволен, че Стернау пожела да дойде по-късно, тъй като по този начин му даваше време да отстрани всичко подозрително и така да подреди вътрешността, че да няма какво да обезкуражи пасажерите. Екипажът получи необходимите инструкции и когато Стернау дойде с Унгер, двамата бяха посрещнати извънредно вежливо. Резултатът от прегледа беше благоприятен и Стернау веднага сключи сделката и заплати пътните.