— Свършено! — каза той — Те са сигурно съхранени.
— Сигурно? — запита подофицерът. — А какво ще стане, ако все пак им се удаде да се освободят?
— Никога няма да им се удаде. Не те ми създават грижи, а тези тук. — При тия думи Ландола посочи моряците си.
— Трябва да се вземат предохранителни мерки — рече кормчията с лукава усмивка.
— Така ще направим — кимна капитанът. — Дръж курс запад-северозапад! Искам да акостирам на остров Питкерн.
— Хм! — изръмжа морският сержант, като кимна бавно на себе си, смятайки, че е разбрал своя хитър повелител.
Плаването продължи добре. Питкерн бе благополучно достигнат и капитанът се отправи сам към сушата с леката капитанска лодка.
— Това означава нещо — помисли кормчията. — Но аз искам да бъда зачитан.
Когато Ландола се върна, той го посрещна със сърдита физиономия.
— Не беше нещо особено — успокои го онзи. — Исках да подменя нашите хора с нов екипаж и въобще да не се задържам. Но тия неща тук стават твърде бавно. Ще трябва да изчакаме няколко дни.
— Дали да не опитам и аз, капитане? — попита морският сержант.
Сега на кораба му се струваше зловещо. Ландола даде прекалено ясно да се разбере, че задачата му е отстраняване свидетелите на неговото злодеяние. Останалата част от екипажа обаче не знаеше географското положение на острова и значи главният и най-опасен свидетел беше той, кормчията, единствено той!… Едва сега на подофицера проблясна опасността, грозяща живота му. Но лицето на Ландола се разведри, сякаш го избавяше от голяма грижа, след което отвърна:
— Би ми било много приятно. Може да дойдат още неколцина и ако останеш до утре, сигурно ще намериш достатъчно хора.
— Да, да, така е. Веднага ще се приготвя.
— Но не забравяй оръжията, защото с туземците шега не бива.
Кормчията тръгна. Когато се отдалечи, капитанът се изсмя подигравателно и промърмори:
— Тоя нехранимайко ме прозря. Той самият е, който трябва да хвърли топа. Колко хубаво, че намерих веднага екипажа на претърпелия крушение китоловен кораб и как се зарадваха ония, че ще ги наема. Обесниците несъмнено имат вина. Така ще мога да скъся процедурата и много много няма да се церемоня.
Капитанът слезе след кормчията. Онзи тъкмо се канеше да облече красивата си куртка, снабдена с лъскави копчета с форма на котва. На малката, завинтена за пода масичка, лежеше двуцевен револвер. Морският сержант го бе заредил, за да има оръжие срещу евентуално нападение на туземци.
— Вече зареден, а? — подпита капитанът, като посегна към оръжието да го разгледа.
Мнителният кормчия подозря нещо. Той бързо го сграбчи.
— Стой, по-внимателно, капитане! С тая вещ шега не бива!
— Не съм и мислил да се шегувам!
С тия думи капитанът рязко извъртя ръката, която стискаше револвера, и натисна спусъка. Куршумът прониза мозъка, минавайки през окото на кормчията. Той се строполи мъртъв. Капитанът изскочи стремително на палубата и повика хората на помощ.
— Подофицерът се нарани! — извика той. — Боравеше непредпазливо с оръжието си.
Всички побързаха надолу. Откриха, че за някакво обикновено нараняване и дума не може да става, оня просто си беше мъртъв. Загрубелите хора много не го взеха присърце, та нали сега щяха да се издигнат с една степен. Главният свидетел, единственият, който притежаваше морски познания да открие уединения остров, беше премахнат. Трупът бе пъхнат в един чувал и хвърлен във водата. Ландола събра останалите и съобщи, че същинската работа едва сега започва и ето защо той е вербувал екипажа на един претърпял крушение китоловен кораб.
— Те ни считат за мирен търговски кораб и тепърва полека-лека ще трябва да бъдат посвещавани в нещата. По тая причина на първо време ще си траете и се отнасяйте предпазливо с тях. Засега още не бива да заподозрат моето име.
Матросите обещаха на мерзавеца да действат умно. При пристигането си на борда китоловците бяха посрещнати приятелски от екипажа. Чрез умело поведение на пиратския капитан се удаде постепенно да спечели изцяло за своя зловещ занаят новите хора, чиято авантюристична професия отдавна ги бе лишила от онова, което се нарича угризение на съвестта. Години наред Ландола правеше моретата още по-несигурни, докато извоюваното по кървав път богатство не му позволи «да се върне към търговията».