Ето как Арбелец се видя принуден да запуши. Той разказа разтегнато и изчерпателно своите забележителни преживявания. Накрая заключи:
— Седем години се чувствам безсилен, защото справедливостта в Мексико вървеше по тъмни пътища. На вас обаче имам пълно доверие, както всеки мексиканец, който обича отечеството си.
Индианецът го бе изслушал спокойно, кажи-речи безмълвно. Сега се надигна от хамака и закрачи напред-назад из помещението. Дълго размисля, сетне застана пред стария и заговори:
— Сеньор Арбелец, ако не бяхте ми разказал вие тая история, нямаше да повярвам. Но тъй като ви считам за разсъдлив мъж, обичащ истината, вярвам на всяка ваша дума и обещавам пълната си подкрепа. Как ще действам наистина още не зная. Но съм длъжен да събера най-точна информация. А когато я имам, обещавам ви, ще последва удар след удар, докато целият тоя безобразен заговор бъде разкрит и наказан. Ще останете ли за известно време тук?
— Да, при лорд Дридън.
— А-а, при него! Защо точно при него?
— Защото той трябва да изпълни една моя молба, сеньор. Преди малко споменах, че Гърмящата стрела получи дар от Пещерата на кралското съкровище. Неговият брат има — в тяхната родина — едно много надарено момче. Гърмящата стрела, годеникът на моята дъщеря, преди седем години, сиреч преди да изчезне, реши това момче да получи половината от неговия дар. В ужасната бъркотия на тези години ценностите нямаше как да му бъдат изпратени и по тоя начин се изгуби времето, когато това богатство щеше да допринесе най-голяма полза на момчето. Ето защо натоварих скъпоценностите и ги донесох със себе си, за да ги предам на лорда, който пък да ги препрати по-нататък.
— Къде живее момчето?
— Край Майнц в един замък, чието име забравих. Но е лесно да се открие, защото принадлежи на един капитан и Главен лесничей фон Роденщайн. Името запомних.
— Тогава по-добре предоставете пратката на мен, отколкото на англичанина! Излезе ли тя от него, нашите бравос[9] няма да я пощадят. Но произлезе ли от моята ръка, искам да видя мексиканеца, който ще й посегне. Аз ще й избера най-сигурния път и ще я адресирам до някоя банкерска къща в Майнц. Банкерът ще я предаде на момчето.
— О, колко съм ви благодарен, защото смъквате голям товар от сърцето ми.
— Как се казва момчето?
— Курт Унгер. Баща му е капитан на кораб.
— Ще си го отбележа. Впрочем, докато сте в Мексико, ще ви помоля да отседнете при мен, а не при англичанина. Възможно е да се налага по-често да говорим по вашата работа, а това ще е по-удобно, ако сте при мен. Ще наредя да ви приготвят добра стая, а лорд Дридън няма да ни се разсърди. Та нали ще имате възможност да го посещавате. Донесете съкровището! И понеже така и така отивате, можете да донесете и наема за арендата.
Арбелец се отдалечи и с помощта на един от вакуеросите си домъкна товара на мулето. Той се състоеше от два пакета, увити в биволска кожа.
Единият съдържаше сумата за арендата и Върховния съдия издаде разписка. Когато бе отворен другият, съдържанието му улови нахлуващите през прозореца слънчеви лъчи и хвърли в стаята искрящи отблясъци.
— Dios! Какво великолепие! — възкликна Хуарес смаяно. И мрачно добави: — Съкровището от Кралската пещера можеше да направи Мексико велика страна. Но неговите жители не го заслужават. Вождът на мищеките има право. Нека неговата тайна умре заедно с него! И всичко това е само половината от онова, което е получил вашият зет?
— Да.
— Другата половина добре ли е съхранена?
— Да. Заровена е на място, където никой няма да я открие.
— И наистина искате да изпратите тази част в Германия? И ще я получи едно момче, което не знае нейната стойност и което едва ли ще може да я употреби правилно?
— Да. Вождът на мищеките лично така пожела и аз съм длъжен да се подчиня. Върне ли се, ще ме похвали, че съм съблюдавал волята му.
— Тогава не можем да се противим. Съкровището излиза от страната. Но може би попада в достойни ръце.
Хуарес пристъпи към масата, отвори касата и разлисти някаква книга. Тя съдържаше поименен регистър, обозначаващ курсовете на различни акции и ценни книжа. Той търси известно време, след което съобщи:
— Ето го Майнц. Ще се обърна там към банкерската къща Фоигт & Валнер. Пратката ще бъде адресирана до тях и съм убеден, че за такава огромна стойност човекът ще си даде труда да издири получателя. Желаете ли да приложите писмо?
— О, сеньор, писането сега много ме затруднява. Но лейди Ейми навярно ще има добрината да го стори вместо мен.
9
Бравос (исп. bravos) — скитници, безделници, подобно на североамериканските трампове (Б. нем. изд.).