С тая дръзка лудория на капитана сега сме освободени от всички грижи Съобщавам ти всичко без да губя време, като си запазвам правото да те осведомя по-изчерпателно по въпроса.
Твой брат Гаспарино Кортейо.»
Хосефа отпусна ръката с писмото. Беше бледа като мъртвец, дали от радост или ужас — не можеше да се определи.
— Значи са мъртви? — запита тя, втренчваики поглед в баща си.
— Да, да така е! Действително! Та нали прочете! — викна Кортейо, пламнал от радост.
— Всички! O, Dios! Значи и той! — ликуваше Хосефа.
— Той? Кой? — попита Кортейо.
Истинският Алфонсо, наричан Мариано!
Да. Ние се освободихме от всички веднъж завинаги. И след като ми отпаднаха всякакви грижи, мога да пристъпя към осъществяването на моите планове.
— Твоите планове? Че какви са пък те?
Кортейо се тупна гордо в гърдите.
— Досега мълчах, но виждам, че трябва най-после да проговоря, за да те предпазя от неща, които могат да ни причинят големи щети. Знаеш, че сега са ни наложени двама президенти, никой от които не смятам, че си е на мястото. Страната се нуждае от истинско правителство. Необходим е мъж, който да притежава и паричните средства за подкупване на враговете. Веднъж станал президент, ще разполага с всички богатства на нацията. И тоя човек ще бъда аз.
— Ти? — запита Хосефа с нескрито удивление.
— Да, аз! — потвърди той с тон на гордо самосъзнание. — Или се учудваш? Аз направих племенника си граф де Родриганда, а брат си регент на неговите доходи. Домът Родриганда притежава милиони. С празен джоб ли да изляза? Не, аз ще получа мексиканските имения. Стойността им възлиза на осем милиона песос. Отдавна съм в преговори с Пантерата на Юга. Ако му наброя един милион, ще ми отстъпи всичките си привърженици. Тези дни той ще ме посети. Може да дойде още тази вечер. Неговото господство се простира над всички жители от планините и свободни индианци на Юга. Щом му връча неговия милион, ще вербува десет хиляди души и ще се появи с тях в града. Бенито Хуарес ще бъде заловен и разстрелян. С останалите играта е лесна.
Очите на момичето заблестяха от възторг.
— И всичко това е истина?
— Мислиш, че бълнувам?
— О, не, по-скоро ми се струва, че самата аз сънувам. Аз, Хосефа Кортейо, от която другите надменно странят, дъщеря на президента, най-високопоставената дама в страната! Кой би го помислил! О, с какво презрение ще се отнасям към всички онези, които сега си втълпяват, че стоят по-високо от мен!
— Такава искам да те слушам и виждам, защото ти си истинска Кортейо. Ние сме свикнали да властваме над нашите господари и да отмъщаваме на неприятелите си. Какво е моят брат, какво е неговият син, фалшивият Родриганда, пред мен и теб! Аз ще бъда владетелят на Мексико. Ще направя тази страна наследствено кралство и за теб после ще бъде достоен само кралски принц.
— О, нека спрем засега! Значи се касае за един милион?
— Да, точно за един милион.
— Но откъде ще вземеш тази чудовищна сума преди да са ти присъдени мексиканските имения?
— Ще продам едно от именията на притежателя или, което е още по-добро и лесно, ще го подаря на Пантерата на Юга. Сега нашите най-опасни врагове са унищожени и мога да се осмеля на всичко.
— Но наистина ли нямаме повече врагове, чрез които да се разкрие, че Алфонсо не е истинският син на стария Родриганда?
— От лицата, които останаха, не се страхувам.
— Добре. Но само да можех да си отмъстя на Ейми Дридън без това да ни напакости, щастието ми щеше да е пълно.
— Вероятно е възможно. Удаде ли се възможност, Надявам се, няма да действаш преди да си ми поискала съвет. Сега трябва да отида при президента. Колкото повече се докарвам пред него, толкова по-сигурно ще го пъхна в джоба си. Адиос, дъще моя!
— Адиос, татко!
Кортейо и Хосефа си размениха по една целувка, нежност, каквато двамата от доста време не бяха проявявали един към друг.
Когато той тръгна, Хосефа побърза към огледалото да се огледа за хиляден път и прецени дали красотата й е достойна за една президентска дъщеря. В този момент на вратата се почука. На нейното «Влез!» на прага пристъпи онази хубавичка полуиндианка, която служеше при Ейми Дридън като шпионка на Хосефа.